Когато се роди синът ми, роди се и една голяма... болна амбиция. Той да стане... Пианист! Задължително! Само да проходи... Не, само да почне да лази и мислех да го пратя на уроци по пиано.
Колкото по-рано, толкова по-добре. Така се става гениален пианист! Нали?!... Затварях очи и си представях как синът ми свири "Лунната соната" пред пълен салон от възхитена, благоговееща публика. А на първия ред сме аз и майка му, плачещи от умиление...
На тате и на мама пианиста! Как свири, а?! Роден е за пианист...
А жена ми искаше да го прави сърдечен хирург! Или, както казваше тя с почти религиозно благоговение: "ДОКТОР!" И след това добавяше своя голям женски аргумент: "Знаеш ли какви заплати взимат докторите?!"...
Е, не, не знам! Аз току-що падам от Луната... А пианистите голи и боси ли ходят?! Ричард Клайдерман сигурно не си знае парите!...
Никакъв доктор - само пианист!
И така - минаха години. "Пианистът" порасна. Пораснаха му и... ръцете. И ги гледах, гледах. И пак ги гледах! Напрягах си въоб ...