Неотдавна живяло едно щастливо момиче на име Розалинда. Тя била родена и огледана във ферма обградена от плантации за отглеждане на рози. Именно това вдъхновило родителите на момичето да го дарят с това уникално име. За тях то значело много, тъй като в рода от поколение на поколение се предавало едно предание, което гласи, че всяко новородено трябва да бъде кръстено на най - отличителната черта за региона, в който е поело първия си дъх.

Розалинда имала едно незабравимо и щастливо детство. Всеки ден с часове обикаляла из плантациите и се любувала на нацъфтелите бодливи храсти. За нея розите били смисъла на живота и. Чрез тях се изхранвало цялото и семейство. Те изпълвали душата и с благоговение. При всеки допир с необикновените цветове, тя усещала уникалната връзка създадена между нея и растенията още в деня на раждането и. Живота и бил като цвят от рози. Обаятелно ароматен и изключително красив.

Един ден при семейството на Розалинда пристигнал най-влиятелния и безскрупулен земевладелец, притежател на фабриката произвеждаща висококачествени ками, известни със своята здравина по цял свят. Със себе си той носел и пикантно предложение, което било сервирано с ласкави и примамливи думи. С обещания за добро възнаграждение, всячески опитвал да обеди семейството да му продадат земята, тъй като почвата благоприятстваща развитието на розовите храсти, в дълбочина се намирали едни от най - здравите сплави за производство на хладни оръжия. Високомерно заявявал, че ако не с добро то с лошо щял да присвои тъй важното място.

Семейството на Розалинда възразило. Бащата на момичето с явен гневен жест изпъдил безскрупулника. А девойката духовно свързана с благородната земя, предчувствала черни дни, изпълнени с нещастие. Тъмно було надвисна пред лицето и сякаш всичкото зло на вселената се стовари върху раменете и. Силите напускаха тялото и.

По незнайна причина, Розалинда изгуби съзнание. В продължение на дни, тя не отвори очи дора за да зърне яркото слънце, което нежно я галеше по руменото лице. Нито залък бе приела в тези тягостни дни тъй дълго продължили, че заприличали на месеци.

Силен тътен се разнасял около къщата. Земята се тресяла сякаш се отварят портите на Ада. Големи, студени и страшни машини като бесни зверове изкоренявали едно по едно, розовите растения. И като в масов гроб, изхвърляли в голяма яма, подготвени за изгаряне.

За случващото се в плантацията семейството се чувствало толкова безсилно. А властника най - нахално похлопал на дървената врата. Неканен влязъл в къщата, която наричал "свое притежание". Със себе си не носел никакво възнаграждение, а само новината, че е откупил целия регион и семейство е принудено да напусне имота възможно най - бързо. Единственото, което връчил на семейството била една кама. Кама, която символизирала силата и властта на този крадец на човешки животи.

По време на спора, който се водел, Розалинда вече се била събудила. Със сълзи на очи наблюдавала през малкия прозорец на стаята си потресаваща гледка от случващото се навън. Всеки един храст, отскубнат от земята, сякаш убивал малка част от нея. Бавно тя отстъпи назад и се насочи към мястото, от където дочуваше глъчка. Поредна потресаваща гледка се изправи пред очите и. Мъжа, който символизирал сила и достойнство, а именно баща и застанал на колене и молещ за пощада, както към тях така и за земята. За младото момиче това бил краят. А предмета допълващ ситуацията и привличащ погледа на момичето била камата, която тъй ярко отразяваше светлина. За момичето това бил моментът, в който осъзнава, че именно камата е средството за възвръщане на изгубеното щастие.

Разговора приключил. Властника понечил да си тръгне, когато ненадейно бил нападнат от озверелия баща. Това бил моментът, който всичко щяло да приключи. Бащата на Розалинда понечил да сграбчи камата и ...

Камата я нямало. Тя бе в ръцете на девойката, която незабелязано беше взела оръжието, излязла през входната врата и застанала пред купа от мъртви розови храсти. Дълго време тя просто се взирала. Щастието беше напуснало, както нея така и целия свят. Но не тя бе твърде решена да си го върне. Здраво хвана и с двете ръце студена дръжка на камата и с все сили, заби точно в сърцето си. Алена кръв като розово масло, обливаше земята. Щастието се завърна, но в отвъдния свят.