11.11.2019 г., 0:18 ч.

Розов изгрев на запад 

  Проза » Други
524 2 7
2 мин за четене
Мога. Какво значение има накъде съм тръгнала. Нагънатата ивица на хоризонта се губи в мъгла. Тази сутрин осъмнах с розово небе. Странно е, защото прозорецът ми гледа на запад. Някакво разместване през фокуса на Божия промисъл. И игра на дифракции, дифузии, дисперсии ли, не знам. Разсейване на светлината. Сложни за ума ми неща.
Снимах ги, разбира се. С разфокусираната като късогледите ми очи камера на телефона. Ще си се гледаме после с камерата – очи в очи, само аз и тя. Никой друг няма да види това вълшебство, доказателство за неизменното Божие присъствие. Представление само за един зрител, продължило няколко минути. Подарък и знак: Аз съм тук. Вярвай.
Вярвам. Дори без тези невероятни Спектакли, на които съм свидетел всеки ден. Виждали ли сте някога облаци с една и съща форма в различен ден? В различен час, минута, секунда? Не. Можеш да наблюдаваш небето с месеци, но то никога не е едно и също. Така е и с живота ни. Никога не сме същите. Минаваме през милиони подобни, но самостоятелни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Мъглата приседна в краката ми като вярно куче.
Вятър разреса косите на нощното време.
Този свят полудял не успя да научи,
че не искам да крета без тебе до мене.
Видях как вятърът си играе с мъглата, а клоните и листата на дърветата не помръдват. Сигурно бяха застинали от изненада. От бледосивото неб ...
  501 
Предложения
: ??:??