В голямата египетска пустиня живееше върху челото на сфинкса един прилеп. Той беше прадядо на един от крилатите бикове, родом от Вавилон. Малката мишка с крила воюваше отдавна с един от старите, човешки митове – митът за величието. Прилепът воюваше със своя дядо, който по-рано бе човек. Човек, който се възвиси над всички. Той – бащата на племената, великият цар, епическото въплъщение на Гилгамеш. Символ на могъщество, сила, полет и онова “над” – митът. Войната бе необикновена. Всеки миг малката твар се вкопчваше в скалното изваяние с острите си нокти, пукаше трошливия камък. Неистово се стремеше всяко отчупено парче да отмахва от могъществото на мита, докато го повали. Това бе непосилно, но прилепът се надяваше, че за дългите векове съществуване на рода му ще дойде рухването на гиганта.
Веднъж срещна фараона, чиито мит бе Сфинксът. Фараонът бе убит от жрецът на слънцето, защото не признаваше върховенството на светилото, а отдаваше почит и на земните превъплъщения на боговете.
Владетеля ...