Орлин Горанов дойде в Индианаполис! Дойде с Кристина Димитрова! Двамата са точно, както ги помня от телевизионните екрани на моята младост. Само дето са по-хубави от преди и пеят много по-добре!

Но почакайте, това не е възможно. Те не са ли подвластни на времето? Как могат да пеят по-добре, в една индианаполска бирария, с любителска техника, без професионално осветление, в малко помещение пълно с хора, буквално сред масите? 

И все пак за мен, това беше най-страхотният концерт, който са изнасяли през живота си. 

Орлин дойде в Индианаполис по почина на нашите родители, които идват тук, за да ни видят нас - техните деца. Така и Орлин дойде при дъщеря си. 

Преди два месеца се разнесе слух, че дъщерята на Орлин Горанов е в Индианаполис, и се почна. Събрахме желаещи за концерт на едно парти.  Просто записаха хората в един списък, на хвърчащо листче. От някъде се намери тази бирария,  собственикът на която ни разреши да си организираме събитието безплатно, само срещу консумация. Вальо докара своя камион за продажба на сандвичи, тъй като в бирарията предлагаха само бира. Влади намери уредба, колонки и осветление. Всеки беше готов да помогне, с каквото може. Гери и другите жени организираха продажбата на билети. Билетите бяха много красиви, разпечатани на принтер с адреса на биратията и датата и часът на събитието.  

За първи концерт на български изпълнител в щата Индиана, това беше светкавично и великолепно организирано събитие.

Там в бирарията се събраха двайсет години от живота ми. За двайсет години, човек се среща и се сприятелява с много хора. С някои успява даже да се скара и отново да се сприятели. Какъв невероятен събор. Хора, които познавам от двайсет години, други дошли по късно, и такива с които се запознах вчера, защото са съвсем от скоро - или са емигрирали наскоро, или наскоро са се родили. 

На паркинга още, ни посрещна група български младежи, играещи американски футбол. Помислих си, как ние като деца, ритахме топката, а те си я хвърлят един на друг. Играта е различна, но знаете ли какво е еднакво? И ние, и те, играем ей така, между другото, на улицата. Без стадион и екипи, без треньори, без полиция да пази играта. Играта не се организира, както е типично за Америка, а просто се играе където и както ни дойде музата. Ей така просто - пас, и консервената кутия става на топка. 

Признавам, че като ги видях с американската продълговата топка, приличаща на пъпеш,  ми се сви сърцето. Признавам, че не съм бил прав.

Имаме пет възрастови групи българи в града, според дъщеря ми. Най- старите - баби и дядовци, след тях ние - родителите, после вървят младежите в колеж и професионални училища, след тях децата, или както тя ги нарича бебетата, които са в начални и средни училища и най-накрая са новородените, на които всички много се радваме, когато се появяват в нашата малка колония. 

Дечурлигата си останаха навън, да играят на топка, да се социализират, да търсят свободно собствената си идентичност, и макар и други да забелязаха тяхното отцепване, никой от възрастните не ги натири насила в залата. Музиката се чуваше навсякъде, децата седяха едно до друго, говореха си нещо тяхно, беше чудна, лунна вечер. Какво ли ще стане с тези деца родени и растящи в Америка, под звуците на американската телевизия, но и българска музика, сред български партита, но и американски съученици, играейки американски футбол по български, на улиците и паркинзите, говорейки на английски, за да изразят българските си души? Пожелавам им никога да не станат просто американци без род и родина, без история и друг език, без корен и посока. Пожелавам им да бъдат всичко онова, най-хубавото, което България е и всичко онова най-доброто, което е Америка!

Когато споделих тези мисли с дъщеря ми, тя много бързо ми отвори очите. Каза ми - "Тати, не видя ли колко младежи бяха  вътре, слушахме, пеехме и танцувахме задно с вас - по-възрастните. Това са бебета там навън. Ще поумнеят." 

Колко е права! Тези "бебета" днес търсят себе си, а ние, родителите им, трябва да им покажем най-доброто, най- хубавото, най-умното от нас. Толкова е просто!

Орлин Горанов и Кристина Димитрова са изнасяли безброй концерти в най- престижните зали в България и по света. Вчера те постъпиха много по човешки. Те, големите, изнесоха концерт в една бирария на края на вселената. Просто ей така, защото там имаше българи и защото там се беше спряла за малко щерката на Орлин. 

Орлин и Кристина пяха вчера за всички. Те ни дадоха най-доброто от тях. Те пяха за нас по-старите, за да си стоплим душите, за младежите, за да чуят какво е български глас и българска песен, и за "бебетата", за да знаят, за да разберат, какви са, от къде са и за какво са на този свят. Орлин прегърна дъщеря си и и' подари най-хубавият подарък - любовта и подкрепата на българите в Индиана.

Не знам за всичките им награди през годините, не се съмнявам, че са безброй. Вчера обаче, те за мен, за нас, станаха наистина велики. 

Благодаря Ви, Орлине и Кристина! Благодаря!