За желанията и ударите, които сърцето пропуска
Утрото ме посрещна в мисли за теб, още преди да отворя очите си.
Днес ще пиша за теб (може би). За сутрешно-сънените ти очи; за раздразнението ти от предишната вечер; главоболието от препиването и неспането; за счупените столове, думи, разочарования, както, и за глада, който изпитваш.
Тих бяс и малка ходеща агресия
А може би ще пиша за себе си. За рошавите си сутрешни коси, вързани в небрежен кок.
За широката спортна дънкова рокля, с която бях облечена и за маратонките, и за забързаната ми сутрин.
За разпиляното, което и днес преобладаваше.
За очите събрали лъчите на слънцето и за душата носеща ветрове, и бури (после защо ураганите носели женски имена?!)
Може би ще пиша за това как изобщо не обичаш комплиментите, но пък определено си заслужаваш такива и то не само, защото си красива.
Пролетно-есенно ми е, но в никакъв случай зимно.
Не обичам зимата. Красива е, когато вали сняг и я гледаш от прозореца, но е студена, и сковава сърцето и душа ...