9.05.2019 г., 11:22 ч.

С повея на бриза... 

  Проза » Други
937 7 6
1 мин за четене

Напомняш ми на нощи, оглушели от тишина. На трепети от едно забравено сърце. На мисли, побъркали се да плетат. И на ръце, останали в протягане.


Напомняш ми на Нашето. Ухаеш на море. Вълни и сол. Ти си горещ трепет. Неугасващ и през зима. Там... в представите ни за изминалото е винаги лято. И сякаш залезното лилаво ни загръща в своята топлина. И сякаш всичко застива, предаващо се под твоя поглед. Ражда се любов. Очи в очи и тихи, примирени желания. Защото знаем как часовете се изнизват, отвъд нашия дом. Защото знаем какво ни чака...


И най-трудно е. Да стискам устни и да давя бурята.
И непосилно е да знам, че отново трябва да те пусна.



Потапям всички стонове. И на радост, и на мъка. Оставам щастлив и благодарен. Толкова е тихо и толкова е приятно. Морето приютява с мелодията си.
И ме целуваш. Сякаш не сме живели още толкова един без друг. И ме търсиш, сякаш съм спасение. Отвръщам ти. И се разпадам в женствеността ти. Тичам... наред със силата на чувствата ти. Жив съм. Съществувам. Откривам смисъл, погубен през години неясноти. Лава от усещания и ухания стопява и последните ни съмнения по пътя на безкрайността.
Нашето е белег на Любов, носеща всичко. Нашето е спомен, поддържащ живота ни. Миналото ни е Настояще, с което оцеляваме. И ме обичаш. И търся твоите ръце. Уютно ми е в сърцето ти. Посвещавам и последната си мисъл на теб.


Сега е нощ. И знаеш, че свивам чист тютюн и споделям тихо всичко неизречено. Гледам лунната пътека и вероятно и ти... я наблюдаваш там, от другия край...



От морето, с обич...


 

© А.Д. Всички права запазени

Напомняш ми ...
за въгленче лято!
За едно полудяло дишане –
моето, твоето, нашето.
За едно тръпчиво очакване ... ...
  1195  12  18 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодарим, Иван!
  • Браво! Поздравления за прочувствените творби!
  • Благодаря на всички прочели, добавили в "Любими" и коментирали!

    За мен бе чест да създам този текст, той започна да се пише сам веднага след прочита на стихотворението "Напомняш ми...".
    Благодарности към автора му!
  • Изящество! Поздравления, Аделина!
  • Каква приятна изненада, Аделина!!! Цяло вълшебство от красиви чувства, звездно очарование, нежни мисли и една влюбена безкрайност в тишината на нощта ... Много умело навлизаш в дълбините на мъжкото съзнание. Благодаря ти, трогната съм от вниманието! Сърдечен поздрав от мен!
  • Много е хубаво... ! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??