Погледнах я. Седяща на мекия стол, гушнала чашата близо
до гърдите си, загледана в хоризонта, винаги все така далеч от момента.
Замечтана в нещо, което едва ли ще включва мен. Имах чувството,
че е просто образ на моето съзнание и ако се обърна настрана,
тя ще изчезне. Не че не е ставало.
Приближих се до нея, погалих косата ù. Вдигна главата си и направи
гримаса, опитвайки да се скрие от блестящото в лицето ù слънце.
- Хей, сладур, какво си се замислила?
- О, нищо. Отпуснала съм се. Утре трябва да отида до Тошев и да говоря с него за всички тънкости по договора. Не искам да ме плъзнат нещо.
- Добре ще направиш. Ако има нещо, с което мога да ти помогна, нали знаеш, че може да разчиташ на мен?
- Хаха, не, наистина ли?
- Стига де, сериозен съм. ...