САЙТЪТ
Натрапчив и досаден, телефонът извести с алармата, че времето за сън свърши. Мисълта, че ще се включи още поне три пъти, ми дава така необходимата отсрочка. На мига заспивам, притисната от изтичащото време. Отново натрапчив и още по-досаден! „Невъзможно е да са минали толкова бързо десет минути.” Напипвам го, без да отварям очи и го заравям някъде под завивки и възглавници, за да не го чувам. Но изнервен, сънят си отива. За да се надигна обаче, ми трябва импулс - нещо, което да ме изкара от топлото легло... Кафе, голямо, ароматно кафе - обръщам се и затварям очи. Сайтът - последното прочетено, коментарите от мен, коментарите за мен... буквално скачам и включвам компютъра. Докато зареди, кафето е готово. Бърз обход на пощата, отговарям експедитивно на спешните иииии... Го отварям - последен, като десерт, на който ще се наслаждавам дълго...
Замислям се - чувството на увереност е съвсем отскоро. Но началото... Колко дни ми отне въпросът: „Да се регистрирам, или не?", съпътстван от: ...