9.12.2008 г., 20:43 ч.

Сам 

  Проза » Писма
1162 0 0
1 мин за четене








Сам стоя, стоя и мисля...

Мисля за теб, за нас.

Освен студ, в душата нищо не усещам,

от горчивата болка на любовта пия.

Самотата ме убива,

искам да умра,

да спра тази болка,

но едничка мисъл ме спира,

че може би за мен сърцето ти тупти,

но само се надявам.

Объркан съм, не знам какво да правя.

Искам да премахна това ужасно чувство на самота.

Плача като дете, сълзите ми горчат,

мисля, че ще се удавя, но не успявам.

А как искам да умра,

задушен от собствените си сълзи.

Да, ще е красиво, но и тъжно.

За момент се успокоявам,

но отново изникваш в съзнанието ми.

Обичта ми и любовта ми не те спират...

Пак този студ, пак тази самота,

пак тази болка.

Пак оставам сам!

Сам стоя, стоя и мисля...

Мисля за теб, за нас.

© Сираков Мирослав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??