Самотата бе моят спътник в живота,
самотата бе моята съдба
и когато всяка нощ аз плаках
и чаках да се върнеш у дома,
ти никога не утеши ме и не стопли моята душа.
И всеки ден за мене бе лъжовен, и всяка нощ за мене бе злокоба,
а дните си летяха и мира не оставяха в душата!
Тогава сърцето мое се обади
за помощ в самотните ми дни,
за малко обич и надежда
да може някой да го утеши!
Но ти си тръгна и глава дори не обърна! ...