41 мин за четене
1
Самота
Господ е пастир мой, от нищо не ще се нуждая;
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене;
Псалом 22
Телефонният звън ме извади от унеса, от спомена за онези далечни времена, когато играех с децата на улицата и мечтаехме да бъдем големи…тогава, толкова отдавна преди четиридесет години…
Бях едно от момичетата, които всички момчета харесваха, но аз харесвах само един – Евгени.Мислех само за него,сресвах косите си само за него, обличах новите си дрехи с надеждата,че ще го видя.Но той сякаш не ме забелязваше,сякаш бях невидима.Учебната година скоро приключи.Трябваше да изберем професионалните си училища и в началото на следващата година всички се бяхме разпръснали.Не знаех къде е Евгени, а и той сигурно въобще не помнеше коя съм, а в моите момичешки представи той оставаше идеала за мъж.
Изминаха няколко год ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация