Самотата - болест или присъда
На римския мислител и философ Сенека дължим наименованието taedium vitae на едно странно състояние, в което понякога изпада индивида. Някои наричат това състояние болест на душата. То ни води отвъд пределите на умората и отпадналостта и се характеризира със своеобразна апатия към реалността. Математически бих го дефинирал като сваляне в партер на оператора ни за реалност и довеждането му до режим на вита минима. Пребиваващият в taedium vitae губи напълно афинитета си към живота и застава наравно с другото блюдо на везната, върху което е разположена неживата материя. Taedium vitae води до цялостно отчуждение от живота и сякаш се явява своеобразен максимум на самотата. Всъщност самотата е нещо, което трудно подлежи на дефиниране. Ние можем да сме еднакво самотни, както сред океан от хора, така и когато около нас няма жива душа. Самотата изкристализира в една много фина и изтънчена тъга, за която покойният ми баща казваше, че идва от Времето, докато доброто и злото взаимно се уравновесяват. Човек може да е самотен при всевъзможни обстоятелства. Дори когато е с най-любимото си същество. Дори когато всички негови мечти са се сбъднали и той би следвало да е непоклатимо щастлив. Тук е мястото да отбележа, че човек може да е самотен даже и в епицентъра на най-върховно щастие...даже и в самия Рай! Веднъж, минавайки по алея на централните софийски гробища, случайно попаднах на некролог, на който с големи букви пишеше:
САМОТАТА НИ БУДИ НАВСЯКЪДЕ!
Години наред медитирах над това изречение, докато успея го разгадая. И през всичките тези години мислено благодарях на Бог, че нарочно ме накара да мина по тази алея.Така Той ми спести лутането из лабиринта на собствения ми жизнен опит и ме снабди с върховна мантра, която се настани завинаги в съзнанието ми.
РАЗМИСЪЛ НАД БЕЗДНАТА
Над бездната - око на сянка, пак заставам...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание...
В сивеещите улеи,
проблясващи
през втренчената в мен мъгла,
разбирам смисъла единствен
да бъда сам
и да остана сам (сред този хаос) -
последен път към непоквареност на аза,
заплашен с похищение от Другостта.
Дали ще имам силата да устоя? -
Мишена беззащитна
в оптическия мерник на света!
Пази се от любов -
невидимият глас ми казва...
Цветето на гибелта
пониква с нея...
Размеква любовта
и неусетно притъпява
иглите остри на съмнението...
И Друг прониква в теб чрез нея...
в страхотната дълбочина,
където девата на Непристъпното живее...
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми хареса. Днес си го четох през обедната почивка и ми беше интересно.
-
Чета и препрочитам, Младене! Не бих се осмелила да коментирам! Поздравявам и се покланям пред творбата ти!
-
Нито болест, нито присъда. Състояние - да. Не се лекува, рецидивира периодично и търпи промяна във времето. Колкото повече порастваме и осъзнаваме живота, толкова по- трудно преодолимо става това състояние.
-
"Сам и самотен са две различни неща." (Маркес) Нека никога да не бъдем самотни, а да се вдъхновяваме от самотата! Честита пролет, Младене!
-
Честита пролет на всички вас, колеги по перо и приятели!
1) Благодаря за проникновения коментар, Латинка. Права си за Иисус!
2) Благодаря, Миночка! Самотата е нужна, "за да измием душите си". Толкова хубаво го каза.
3) Благодаря, Стойчо! Самотата води до медитация, която ни помага да се освободим от нея. Отлично е прозрението ти!
4) Благодаря, Иви! Права си, че самотата разширява нашия хоризонт.
5) Благодаря, скъпа Руми! Наистина самотата има много лица и присяда на материалните хора, довеждайки ги до празнота.
6) Благодаря ти, Владимире! Наистина самотата е тема достойна за размисъл.
7) Благодаря, dimi.1! Наистина самотата има много лица, но те винаги имат общ знаменател.
8) Благодаря, Дани! Права си - "високоинтелигентните хора гравитират към самотата".
Благодаря също на всички оценили текста ми и поставили го в Любими! -
Наследил си мъдростта от татко ти вероятно, Младене. Прав е бил в определението на тъгата. Не е лесно да саморегулираме Аз-а и за такава уравновиловка между доброто и злото наистина е нужна житейска мъдрост. Запомнила съм една реплика на историка Андрей Пантев – „… разплаква се със старческа лекота“. Често разсъждавам върху нея. С времето осъзнаваме философията на живота и се разплакваме, т.е. тъгуваме не от лабилност, а от нашата зряла осъзнатост. Ето защо, високоинтелигентните хора често гравитират към самотата. Поздравления за творбата, Младене!
-
самотата има много лица. но никой не се наема да ги персонализира.
колкото хора по света, толкова и самотни души. харесах написаното. замислящо е... -
Оставям на страна високия стил на написаното, той е виден. Темата е болезнена със сигурност. Сигурно всеки от нас, дето се подвизаваме тук, е бил в тази парадигма... Иначе сигурно нямаше да сме тук😁. Адмирации. Накара ме да се замисля.
-
Много интересни разсъждения по темата ни предлагаш, Младене, самотата има доста лица и почти винаги е ужасно тъжна! Едни от най-самотните хора, според моите наблюдения, са тези, които имат всичко материално, но душите им страдат от една неудовлетвореност, празнота, която кънти!
Сърдечно те поздравявам! Честита първа пролет! 🌿 -
Много интересно четиво, Маестро!
Мисля, че по- скоро е необходимост.
Оприличавам я на пит- стоп (Ф1), на възможност за възстановяване не само на духовните ни енергийни нужди, но и на шанс за разширяване на хоризонта ни. Именно последното ни връща обратно в реалността...До следващия път.
Благодаря ти! -
Това не е ли екзистенциално състояние на духа?
Да превъзмогнеш отчуждението и самотата се отдава на тези, които умеят да медитират.
Поздравления за творбата, Младен! -
Много, много ме замисли, Младен! Аз същото се питам от години, дали не ни се дава тази самота, за да измием душата си! Насладих се, на дълбокото проникновение на твоите мисли! Честита първа пролет! Бъди жив и здрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
