- Според Нона, трябваше да пътуваме с влака. - каза Иван.
- Защо?
- Нямала вяра на колите...
- Тази ми се струва надеждна. Голям жест от страна на сервиза да ти я осигурят, докато поправят твоята.-Джини определено беше доволна.
- Нямаше да стигнем навреме с влака
- Трябва да си помислиш за Тони.
- Все за това си мисля. Толкова е малка...
- И аз бях много малка, но ти ми казваше безброй важни неща. И аз си ги пазех.
- Какво толкова съм ти казвал?
- Забрави ли? За оня, пияния с мотора, който щял да те прегази на тротоара. Каза, че друг никой не знае.
- Вярно е. Нито майка ти, нито баба ти. Само ти.
- Бях на тринадесет години. Бях сама, когато се прибра. Дори на Мими не казах, дори на Мирела. А знаеш , че всичко им казвам... ...