Глава четвърта
Кактусът
Този “някой” се наричаше Иван и присъстваше по някакъв начин в живота на майка ѝ, в това Тони беше сигурна. Тя знаеше доста неща за него. Беше малко по- голям от нея, икономист по образование и виден политик в момента. Беше написал един сборник със статии и беше ѝ подарил автограф с дата “ноември 93”. В книгата Тони намери квитанция от хотел в Пловдив и това ѝ обясни всичко. Да,майка ѝ имаше някого и упорито го криеше. Не се питаше дали наистина държи да го крие защото книгата с автографа съвсем не беше скрита, но пък и майка ѝ изобщо не беше ѝ казала, че ще пътува до Пловдив този ден.
Подозираше го. Напоследък отношенията между родителите ѝ бяха придобили някаква изкуственост, която не съществуваше преди. Баща ѝ не беше на себе си, неспокоен, почти отчаян, с трагично изражение, винаги в поза на дълбока мъка, която момичето не можеше да разбере, нито да премахне. Не се оживяваше от нейното присъствие, почти не ѝ се радваше. Ако трябваше да бъде откровена пред се ...