Нона седеше на стълбището пред къщата на майка си и наблюдаваше дъщеря си, която почистваше зайчарника. Момичето се навираше в клетките, местеше дългоухите обитатели от един ъгъл в друг и метеше с малка метличка. Понякога прекъсваше работата си за да вземе някой от тях в ръцете си. Говореше му нежно, целуваше го по гладката лъскава козина и го носеше при майка си за да го покаже. Лицето й грееше от удоволствие при съприкосновението с малките треперещи телца.
-Виж го този какъв е дундьо! Той е най-едрият!А тази е с бяло коремче, много е сладка!Миналата година бяха само черни и сиви, сега има и шарени. Пак си разляха водата! Мамо, виж какво има на крачето това!
Беше малък кръгъл гнойник колкото бобено зърно, покрит с коричка.
- Ще се оправи, няма нужда от лечение!
- Защо, нали е от рана? Да му сложа бинт или лепенка?
- Не е нужно, сам ще се справи. Виж,вече е завяхнало!
Нона полагаше големи усилия да я убеди, но Тони имаше горчив опит с едно гълъбче, което бяха забравили навън . Беше със ...