САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, част трета, КОСИТЕ НА ЕЛЕКТРА

                       Посвещавам на дъщеря ми ТЕОДОРА – прекрасна и непозната както всичко, близко на сърцето ми. С моята закъсняла признателност, че ми позволи да бъда нейна майка.

 

  АКО НЯКОЙ СРЕШЕ ЕЛЕКТРА,

  Косите ѝ да позлатят гребена

  И той да събере лъчите на лънцето...

 

  АКО НЯКОЙ СРЕШЕ ЕЛЕКТРА,

  Златен прах да посипе миглите ѝ

  И златни обръчи да наниже около шията ѝ...

 

  АКО НЯКОЙ СРЕШЕ ЕЛЕКТРА,

  Златни сълзи да се стичат по страните му

  Когато тя си тръгне....

     /Майчиното заклинание на Клитемнестра за дъщеря ѝ/

 

      ПРОЛОГ. РАЗКАЗ  ЗА ЕЛЕКТРА

              

 

 Всички пътища към храма ръмжаха и тръпнеха от тежките бойни машини. Небето бучеше, стеснено от самолетите. Трепереше дървото, реките превръщаха теченията си във водовъртежи на безизходността. Огромни крилати ракети мързеливо дремеха между купища метал. Вече нямаше от кого да защитават царството.

  Сринаха, изпепелиха  далечната Троя. Разбити бяха всичките ѝ съюзници и жестоко наказани.Всяка песъчинка край морето ѝ излъчваше гама лъчи като реактор на ядрена електроцентрала с непоправимо разкъсан кожух. Войниците лениво надничаха от бетеерите с цигари наркотик в устата. Изтръпналите от ужас късополи момичета и седемнадесет годишните им приятели рокери не ги впечатляваха след пълчищата проститутки, които се влачеха след тях от началото на войната. Един от завръщащите се герои изстреля уж на шега пълнителя в група пънкари, но наркотикът беше подействал и не улучи никого.

– Агамемнон отведе добрите ни момчета преди десет години, а ни връща убийци... – мърмореха тихо зад пердетата бащите и дядовците.

 И ето, машините загърмяха пред самия дворец, затрещяха все повече и повече безредни изстрели. Сякаш никога повече нямаше да им потрябват боеприпаси...

Агамемнон Победителя се завръщаше от война.

– Мамо, пристигат! Татко е във въртолета, видях го да маха на хората! – Електра беше вече успяла да навлече новите си дънки и кубинките с огромни подметки.

  Клитемнестра бавно се надигна от дивана. Пристигна, все пак. Все се надяваше да не е днес, да не е утре...Поглади крадешком тънка книжка и втренчи поглед в автографа :”На Царицата.От Учителя”

  Пристигаше. И пак щеше да иска от нея да бъде щастлива. Няма да се е променил и след десет години. Щеше да настоява да се любят и непременно да изпита оргазъм.

“Чакаше ли ме? Много ти се иска, нали? Имаше ли друг? Имало е, не ме лъжи! Аз не съм дете, как така десет години да не правиш секс! Обаче сега го няма, нали? Избяга, когато научи, че си идвам... с него по-добре ли ти беше? Не вярвам, ти си свикнала с мене... Знам колко се възбуждаш, когато ти го... Само кажи доволна ли си... Искаш ли с пръст... с език... Хубаво ми е с тебе, хубаво ми е! Правя го заради тебе, искам да се изпразниш! Не си се променила... Гърдите ти са пак хубави...”

  И щеше да ги мачка с всичка сила.

“Кой е той? Само ми кажи, няма да го убия...”

   О, Богове! Трябваше да го посрещне. Нямаше време за друга дреха.

   Въртолетът беше вече кацнал на покрива и Царят слизаше по стълбата.Беше висок, мускулест мъж с благородна осанка. Генералската парадна униформа блестеше от злато. Пристъпи към нея, прегърна я, без да пропусне да стисне гърдата ѝ. Тя едва не изпищя. Беше отвикнала, чувстваше се гадно. Не понасяше да я боли.

– Ще видиш довечера. Никоя жена не ме е изкушила. Бях ти верен през цялото време. Ако знаеш само другите колко троянки оправиха... Аз,обаче, се пазех за моята Клеми... пък и имаше много СПИН...

Като че ли го питаше!

Изведнъж на врата му се хвърли Електра.

– Но какво е това? – Агамемнон се дръпна като опарен. – Оставете ме, госпожице! Аз съм Царят, не рок звезда! Освен това съм женен!

– Татко, не ме ли позна?

– Не може да бъде! Колко си порасла, малката!

-Минаха десет години,вече съм на четиринадесет!

-Трябва да се преоблека за обяда-каза майка й.

  Отдръпна се да стори място на сина си.Двамата мъже си стиснаха ръце, без да си кажат нищо.Всички знаеха,че Агамемнон недолюбваше болнавото момче и преждевременно го беше демобилизирал.Принцът пък на свой ред не обичаше войната и не се вълнуваше, че не се е покрил с бойни подвизи като връстниците си.Ако зависеше от него,щеше и без война да върне палавата Елена и милионите от засекретените сметки в троянскитебанки. Подозираше,че много хора в Троя,включително и мъртвия й девер Хектор,искаха да се отърват от нея.Само че не се стигна до дипломация.

  Клитемнестра стоеше пред гардероба по бикини.Още чувстваше болката от малко грубата ласка на мъжа си.Не беше изпитала никаква възбуда.Знаеше ,че и вечерта няма да усети нищо.Стандартите на Агамемнон в любовта отдавна се разминаваха с нейните.Погледът й попадна на книжката:

“Царят никога не ловува сам.Никога не язди сам.”

  Тя прекара езика по изсъхналите си устни.Когато Агамемнон я беше целунал,беше усетила само лошия му дъх.

“Царят е силен.Всяко животно се чувства силно ,когато е скрито навътре в стадото.Умът му спи,а краката му бъхтят в праха и собствените му изпражнения...”

Не!Не можеше да го направи!Не можеше да се прикрие за неотменното  което следваше.

Извади от гардероба восъчна фигурка на мускулест мъж и със сила заби игла в челото й.От трапезарията се чу пъшкането на мъжа й.

-Главата ми ще се пръсне!

-Може би е от виното,Сир!Троянците не ги бива да правят вино...-предположи главният лакей.

-Ами,не знаеш ли, че не пия!По даволите,мисля,че ще умра!

  Паника разтърси Клитемнестра.Не,не искаше да го убива!

   Бързо извади иглата.

-Май премина-чу се гласът на царя-Било е спазъм.

   Тя въздъхна с облекчение.Действа,наистина.Може и да стане...ще видим,когато му дойде времето.Облече се и влезе в залата.

-Прекрасна си!-каза Царят.Беше искрен.Наистина я смяташе за прекрасна.И винаги го казваше по тоя начин.

-Време е за тоста,Сир!-напомни му един от присъстващите сановници.

Атамемнон стана прав.Беше наистина много представителен, дори за монарх.Правилният му профил беше обрамчен от гъсти сиви коси,някога съвсем черни.Строгите кафяви очи,царствено изправения гръб,се подчертаваха от безупречния костюм.

Беше вече цивилен,нали войната беше свършила!Вълна от възхитен шепот премина по масите.До него Царицата изглеждаше доста невзрачна в простата си синя рокля почти без деколте.

-Госпожи и господа,войната,която ни наложиха нашите врагове,свърши.Ние победихме,а те бяха наказани.Наказаха ги Боговете с нашите ръце и оръжия!Никога няма да се съвземат!Вече нямаме враг и никога няма да имаме!Аз ви го обещавам!Вече само ще работим и ще любим прекрасните си жени!Наздраве за победата!Наздраве за моята вярна Царица!

Сдържани,отрепетирани придворни ръкопляскания.Той седна.

-Защо не пиеш?Не ти ли хареса тостът?Поне тази вечер можеш да пийнеш чаша-две.

Беше забелязал,винаги забелязваше.Тя смутолеви нещо.Той пъхна ръката си под масата и погали коляното й,после прекара ръката си между бедрата й и я задържа там.

-Едва се въздържам..-прошепна с усмивка-Но ще почакам...до довечера!Нали?

 Тя кимна.Той отдръпна ръката си и загриза пилешка кълка.

-Ахил го убиха-каза с почти пълна уста и хвърли недооглозгания кокал на кучето.

-Ахил?-помнеше го,къдрав пъпчив младеж ,не особено умен.Катереше се по прозорците да я гледа в банята и сигурно усилено онанираше.Жалко,толкова млад.Ахил не умееше да прави друго,освен да се бие.Можеше да преживее и други войни.Но загина още в първата.Дали беше спал с момиче,или само с приятеля си Патрокъл,красив и порочен,преминал през спалните на много висши сановници?

-Изгориха го с напалм...Не умря веднага,мъчи се като недоубита кучка...

   Тя дори не се подразни от равнодушния тон на мъжа си.Едва ли някой би се подразнил.Войната трая десет години и само в началото се чуваха вопли ,искрени или престорени,за младите загинали.После надделя надеждата,че тя ще е последната.

    Всяка война се води за да бъде последна.Всеки военачалник смята, че когато един властва над света,няма да има войни.Тоест,ако властва той самият.Агамемнон не правеше изключение.

    Царицата усети лека коликообразна болка в корема.Печеното месо я отвращаваше.Миришеше й на напалм.А беше време,когато с удоволствие огризваше кости и изсмукваше костния мозък...когато беше на двадесет години и мислеше,че е Царица...защото е жена на Царя.Тогава имаше невероятен апетит и това го радваше.Той искаше да се закръгли,мислеше,че е слабичка.

   Трапезата беше отрупана с филета и редки плодове.Огромни торти съблазняваха презрелите дами с широки задници,съпруги на министри и областни управители.И преди,и сега,те поглъщаха невероятни количества сметана и шоколад,бадеми,кремове и майонези,ордьоври с пилешко месо,морски деликатеси...Ядяха и пиеха,зачервени,изпотени под мишниците и между огромните си ,отпуснати гърди,провесени до коремите или вдигнати на непостижими висоти от специални сутиени.

    Около тях се носеше остра миризма на безвкусни,крещящи парфюми и некъпани телеса.Повечето използваха банята веднъж седмично.По-рано Клитемнестра не забелязваше лакомията и нечистоплътността им ,но сега й се гадеше и беше склонна да оправдае забежките на плешивите им съпрузи към младичките слугини.Нима всички жени на средна възраст стават толкова невъздържани,а всички мъже толкова похотливи?

    Повечето бяха дошли на приема за да се наядат до пръсване.Никой от тях не беше видял дори и от птичи поглед бойното поле.Тези,които бяха воювали,отрано бяха заели подстъпите към бара и се наливаха със силни напитки,а във въздуха се носеше миризма на “машината на времето”,особено предпочитан наркотик,чийто главен трафик някога минаваше през Троя,но сега беше попаднал в ръцете на победителите.

    Агамемнон се радваше на всеобщото преяждане.Той никога не жалеше средства за да нахрани блюдолизците си.Знаеше как тълпата се блъскаше за поканите,как счупи стъклата на караулната будка,където ги раздаваха. Гледаше всичко това от прозореца и в най-драстичния момент нареди да пуснат още.Сигурно мислеше ,че го обичат...щом ги храни.Не знаеше една проста истина за кучетата и хората.

Кучетата бяха готови да умрат за този,който ги храни.

И да отхапят ръката му,ако понечи да вземе обратно даденото.

      А хората бяха готови да разкъсат хранителя,ако сметнат,че става за глозгане.И захапваха ръката още докато дава!

Кучетата се делят на кучета и помияри.

Сред хората кучешката порода е само от помияри.

     Всичко това Клитемнестра беше записала в личния си дневник много след като се примири,че никога нищо няма да напечата.Защото всички печатници и издателства принадлежаха на вездесъщия Омир,който в момента тъпчеше в устата си поредното парче гараш.Нямаше значение кой е директорът и как се казва.Омир беше човекът,на когото беше възложено да напише официалната история на войната.Агамемнон беше споменал,че го подозира в таен заговор с Одисей за друг бестселър.Одисей много завиждаше на могъществото на Царя.Наистина,идеята за троянския кон,пълен с бинарно оръжие беше негова.Но кой се интересува от бедната Итака?Агамемнон знаеше това,което хитроумният му колега не подозираше или пренебрегваше.

      Ако един цар е умен,това не означава нищо,щом страната му е бедна.На всичкото отгоре жена му е курва и всички го знаят,защото почти всички пълнолетни мъже от армията бяха спали с нея.Напоследък налитала и на слугините си.

Обаче Одисей беше решил да работи за място в историята.

      Добре.Агамемнон нямаше нужда от това.Той беше могъщ.Негова беше най-силната армия в света.Къде другаде има такива обесници,готови да прекарат и дявола за пари и “машина на времето”!

     А техниката?За него работеше най-добрият конструктор в света,когото тайните служби бяха отвлекли направо от лабораторията на Вулкан.

      Одисей!Той реши да направи морско пътешествие , та дано през това време поокапят малко рогата му!Щял да се прибере в къщи след десет години.Добре си беше направил сметката:хем да помърсува с пристанищните курви на трите континента,хем Пенелопа да стане баба  и никой да не я иска.То и сега кой ли я чука доброволно! Казват,че поне от пет години си плащала!

     Клитемнестра трудно си спомни тая дама.Остроноса,с тясно лице и луничава,единственото хубаво нещо в нея бяха краката й,дълги и стройни,които не пропускаше да покаже в часовете си за  аеробика.Все гледаше да срещне колкото се може повече мъже,когато се прибираше по трико от салона.

      Не подобаваше на цар да разправя клюки,но Агамемнон смяташе,че с жена си може да сподели.Попита я защо не яде.Тя се оправда със стомаха си.

-Слаба си.Не си на диета,нали?Защо не вземеш мерки,или не се посъветваш с лекар?

-Може би наистина е нужно,но не го правя.Защото винаги ми минава...

Най-после празникът свърши и гостите се приближиха да се сбогуват с Царя

-Толкова много ядене,Сир!Страшно сме доволни...

-Тортата беше чудесна,може ли да взема рецептата от готвача ви?

-Хубаво,че победихме троянците,че да си хапнем!

  Тази,която каза това,дребна червендалеста жена с яркочервена рокля,която се пукаше по шевовете от напора на пищната й снага,за миг прехапа устни.Беше сгрешила.Беше казала една дълбоко скривана истина.

  През войната в страната беше въведена купонна система,но купоните много често бяха без покритие и всичко отиваше в складовете на спекулантите,които богатееха за сметка и на царедворците,и на полуделите от глад пенсионери.Оръжейните магнати купуваха държавните мъже на баснословни цени и поръчките валяха.В хазната зееше огромен дефицит и още не се знаеше дали плячката и репарациите,от които Микена взе лъвския пай,щяха да го запълнят.Банкерите,най-големите кредитори на държавата,мърмореха,че царят плащал прекалено добре на войниците и че скоро печатницата за пари ще влезе в действие.Победителите не подозираха в каква дълбока криза щеше да ги хвърли уж успешната война.

   Клитемнестра се оттегли ,без да дочака края.И без това никой не я забелязваше.В отсъствието на Агамемнон беше редно тя да поеме властта, но министрите постепенно я отстраниха ,както тя подозираше,не без съгласието на самия монарх.Тя не се и бореше да запази правата си.

   Купонът на сина й се вихреше и едва ли щеше да свърши скоро.Тя се чудеше на страстта му да организира подобни забавления,защото той самият беше ироничен и въздържан,а момичетата,с които майка му знаеше че дружеше,бяха все интелектуалки и сигурни стари моми според нея.

-Е,каза Агамемнон,най-после сме сами!Откога те чакам...

-Трябва да взема душ,каза тя,цялата мириша на цигари...

   Той също реши,че има нужда от баня.Не пушеше,но беше принуден да търпи пушачите.На фронта това минаваше за популярност и мъжко поведение.Подканяше я да побърза.

   Под душа тя тихо пусна сълзите си на воля.Богове,как щеше да го направи!Сега,с      него...Не,не иска,не може...трябва да има начин...

     Не знаеше защо не иска да се люби с мъжа си.Нямаше никого,това се знаеше от всички.През тия десет години беше живяла уединено. Занимаваше се с възпитанието на децата,беше писала,никому ненужни според нея  неща.Не беше скучала,нямаше време за това.Но в живота й нямаше друг мъж.

   Освен Учителя.

   Но той беше далеч,сигурно в Атина.Там е раят на философите и учените,на артистите и поетите...Кой щеше да му се възхищава в Микена?Царят,който нямаше усет за поезия и се прозяваше от всеки намек за философия?Прав беше да си тръгне.Тя също не беше отронила и думичка като коментар на тънката книжка есета и размишления.

      Какво да му каже?Какво да каже за книга,която искаше тя да е написала?Не знаеше какво той иска да чуе ,не знаеше какво обичат философите,освен себе си.Какво искат да чуят от околните и дали изобщо ги чуват...

       Беше го почерпила с банани,кафе,солени бисквити,сокове...С това,което самата тя обичаше.А той сигурно пиеше.Тя просто не се сети за алкохол или дрога ,въпреки че беше чувала,че творците се вдъхновявали по тоя начин.

Говореха за ежедневни неща.С един философ!Тя се мразеше за тоя принуден разговор.Беше се показала като глупачка.Нищо не умееше тя,превзетата съпруга на надутия Агамемнон.

Защо изобщо го беше поканила?Как ли я сравнява с атинските хетери и й се надсмива!Те умеят,така е чувала.Умеят да се възхищават,да разговарят,да любят...умеят всичко,което мъжът иска.Какъвто и да е той,умеят да го накарат да се почувства сит и разбран.Това им е занаятът.

      Тя въздъхна и облече халата.Не умееше дори да се продава.Трябваше да отиде в спалнята и да го изтърпи.

-Най-сетне!-извика Царят и протегна ръце.Лъхна й на паста за зъби,смесена с чесън.Обичаше пикантните подправки.Разтвори хавлията и тя усети по бедрата си кръв.

-О!-каза кратко,дошъл ми е мензесът!Съжалявам...

-Какво?Точно сега!

       Агамемнон гледаше кръвта по голите бедра на жена си с гняв и негодувание.

-Да,така се падаше...днес или утре...-Тя бързо извади превръзка и отново се върна в банята.Благодаря ви,Богове,отлагаше се!

-Ще ме накараш да онанирам...на тая възраст!Точно сега...-мърмореше Царят-Голям късмет,няма що!

 Тялото на Клитемнестра беше стройно и слабо като на момиче.От нея лъхаше на облекчение така явно,че се побоя той да не го забележи.

 Не го забеляза.Говориха си дълго на ежедневни теми,най-вече за децата.Тя му описа приятелките на сина си и той много се чуди на вкуса му.Каза,че щом явно дружи с такива момичета,сигурно тайно и инкогнито обикаля бардаците.Много тайно,защото нищо не се е чуло.Все пак,тялото на един млад мъж си има изисквания.

   Много повече говориха за Електра.Тя разказваше все нови и нови епизоди от десетте години,през които дъщеря им от пухкаво сладурче се беше превърнала в красива млада богиня,нежна и лъчезарна като морска сирена.Бащата беше очарован.На няколко пъти отиде в стаята на момичето и надвесен над спящата,бавно променяше изражението си.

-Хубавото ми момиче...милата ми!Колко е прекрасна..Има ли си приятел?Страх ме е някой негодник да не я излъже.Ти си й майка,трябва да внимаваш!Трябва да направиш така,че всичко да ти разказва!

 Клитемнестра се успокои.Тя почти обичаше мъжа си в такива моменти,когато говореха като стари приятели,каквито бяха в същност.Страстите бяха отминали отдавна,защо трябваше да възкресяват измъчени мощи от чувства?Но той...нямаше да го приеме...Поне засега нямаше такава вероятност.

-Лека нощ.

Целуна го леко като сдържаше дъха си.

-Лека нощ!След седмица,става ли?

Тя кимна и излезе ,преди да осъзнае отвращението си.

........

-Е,мина ли ти?Значи,довечера...Вече не мога да търпя!Откак съм тук,вече два пъти се самоудолетворих!

“Да беше отишъл при някоя,помисли си тя,повръща ми се от показната ти вярност...”

....

-Какво ти е?-попита я след неуспешния акт-Защо не се възбуждаш както някога?И на мене ми действа.

Тя мълчеше.

-Имаш друг,нали?Аз не съм сляп,не е нужно да ме правиш на глупак!

-Въображение!

-Не е въображение!Ето,намерих това-той й показа тетрадката,в която записваше мислите си.Така че имам и доказателства.Искаш ли да знаеш какви?Там си описала нещо...ти знаеш какво-тя все още мълчеше-Един тип оргазъм,спомняш ли си?

-Да.И какво от това?Защо да е доказателство?

-С кого го изпита?Не с мене,нали?

-Може и да е с тебе...

-Кога?Защо не съм разбрал?

-Не днес,разбира се...Някога.Нали ти това искаше?

-Но защо не го описа тогава?Защо не сподели?

-Нямах думи...Сега имам.

 Той се разхождаше из стаята.Сянката му го следваше по стените и пода.

-Не ме лъжеш,нали?Нямаш никого?

-Разбира се,че нямам!

-И не си имала?

-Не.

Той спря срещу нея.

-Дори и да си имала...аз бих го разбрал.Толкова време,организмът го иска.Защо не ми кажеш кой е той?Може и да ни запознаеш!Царят-рогоносец с тъпкача на съпругата си...Или вече го познавам?Някой от министрите ли?

-Тия дебелаци?

-Вярно,сигурно не ги бива за чукане!Сигурно е от охраната!Тия млади,яки жребци са само за това.Няма да го убия,не бой се!

 Последните думи я накараха да потръпне въпреки отрицанието, вложено в тях.Беше наясно,че той мисли точно обратното.

-Казах ти,няма нищо!

 Вече се бяха облекли и се готвеха за вечеря.В стаята се втурна Електра.

-Татко,виж ми костюма за бала!

Беше тъмно зелен,с бял воал.Според баща й,беше много по-хубав от дънките,с които сякаш беше се сраснала.

-Ще танцувам за ветераните от войната!А това е реквизитът!-тя извади от пояса си малка кама.-Дори е наточена!

-Наточена?-учуди се баща й-И защо?

-За да е по-истинска.Терсит ми я наточи.Той бил голям герой,целият покрит с белези от рани,има и много медали...Пие яко и говори мръсотии,обаче е готин!Всички мацки си падат по него!

  Тя седеше на коленете на баща си.Изведнъж рязна с камата кичур от косата му.Той се сепна и хвана ръката й.

-Ще си го взема за талисман!Ще го сложа ето тук-и посочи малка кожена кесийка на шията си.-Сега е модерно да се носят коси за талисмани.Обаче никое момиче не носи царски коси!Или вече си подарил на някоя?А ти нали носиш мои коси?

-Да,моето момиче.Ето ги!-и той показа доста големия медальон на врата си с русия сноп коси.Беше ги отрязал от плитчицата на четири годишната Електра когато тръгваше на война.

-Татко,ако знаеш колко се страхувах за тебе!Дори правех магии,много силни!Бях сигурна,че ще помогнат.Добре че не ме спипаха жреците...

-От какво се страхуваше?Че ще ме убият,или че ще ме победят?

-Не,не е това...Страхувах се,че ще те осакатят или обезобразят,че няма да си толкова силен...че ще остарееш...Бях много малка,когато замина и не си спомнях какъв си...Но ти се върна,не си нито сакат,нито стар и ще танцуваш с мене!

-Стар съм и майка ти го разбра.

Тя объркано погледна към Клитемнестра.

-Не разбирам,това не е истина,нали?

-Не е-каза Царицата-Просто шега.Заболя го кръста, когато се опита да ме вдигне,защото съм напълняла...и реши,че е остарял!Това е.

-Разбра го,не отричай!Аз съм остарял и тя си е намерила друг...или иска да го намери,все едно.

  Момичето смутено примигна.Това ли трябваше да й се случи?Сега,когато притежаваше и двамата си родители,те започваха да се карат и може и да се разделят.Майка й имала друг!Сигурно е вярно.Тя не е видяла,но...

  Баща й не може да не е прав!Та той е герой!Спечели такава война!Всички казват,че е благодарение на него,другите само пречели и се вайкали.Особено Ахил и оня тарикат Одисей.Ами тъпите Аякси?

  Клитемнестра беше излязла.Гледаше разсеяно към покрива на храма,където се стичаха капки дъжд.Електра изведнъж се сети за нещо и скочи от коленете на баща си.

-Знам кой е-каза тя.

Ако се беше спънала и счупила крак,театърът щеше да се лиши от един от класическите си сюжети за трагедии,а психоанализата щеше да има друга терминология.

Но Електра не се спъна.Тя беше танцьорка от класа,въпреки младостта си.

.....

-Защо ме мамеше,Клитемнестра?Защо отричаше?-Агамамемнон всеки момент щеше да се разплаче.

-Не съм те мамила!

-Тогава какво е това?-той размахваше тънката книжка с автографа-Книга изцяло против мене,против монархията!И то с автограф!

-Не е против монархията, а против тиранията.Нали има свобода на словото...

-Но защо е тоя автограф?”На Царицата”!Автографите обикновено са само подписи.

-Попитай него,надписа така поне още триста книги.Толкова бяха в залата.Пък и имаше и хора отвън...

-Знаех ,че го харесваш.Може и да си го познавала от по-рано...Преди да се срещнем и оженим...

-Не,никога не бях го срещала...Само от пресата знаех за него.

-Но го покани тук,нали?Добре че детето ми каза!Тя мисли ,че между вас има нещо.

-Съжалявам,че няма.

-Така ли?-по-добре да го беше ударила.

-Няма да се оправдавам,няма да говоря за това.

   Каза го след няколко часа обяснения.Той вярваше,че тя му е изневерила физически,дори искаше да е така.Може би ако беше признала,ако измислеше какво да признае,щеше да се успокои.

“Нямам какво да му кажа,мислеше си Клитемнестра,той не е на себе си,какво може да го убеди!Ако му обясня защо е така,ако му кажа,че отдавна съм го изоставила в мислите си,ще стане по-лошо.”

Бяха минали седмици и животът й беше ад.Той изглеждаше неузнаваем,състарен и постоянно се оплакваше от нея.Че не го обичала,че не се грижела за него.Беше се опитал да вербува и майка й на своя страна,но възрастната дама го погледна с тиха омраза и каза,че това не я засяга.Всеки заслужавал съдбата си, а дори и да мислел обратното,едва ли можел да я промени...

  Електра също се измъчваше.Мълчеше и беше необичайно бавна и тиха.Трябваше да мрази майка си за това,което беше сторила.За това,че се осмели да не се жертва заради нея,да жертва гордостта си.Електра мислеше,че майка й трябва да се разкае и да обещае,че повече няма и да помисли за автографи.

  Тази вечер Клитемнестра разсеяно гледаше новините по сателитния канал.Едно съобщение от Атина ,което непосредствено следваше протоколните вести,я изправи на нокти.

“Днес неизвестно лице стреля по витрината ,където са изложени книгите на Учителя.Стрелецът явно се е целил в портрета му,но не е успял.Полицията разследва случая.Пред наш репортер Учителят заяви,че от стрелбата по портрета до стрелбата по човека понякога няма и крачка.Знае се,че повече от година той живее усамотено в една вила на края на града след като напусна родната Микена поради несъгласие с агресията на коалицията в Троя.Не се интересува от живота на атинското общество.На въпроса на репортера кого подозира,той сви рамене и отговори,че не се съмнява в никого.”

  Царицата се вледени.Той е в опасност,чувства го.Кой може да е стрелял?Някой от враговете му?Той нямаше врагове.Омир го беше прецакал с договора за авторските права над книгите му,но той и не очакваше друго.Тогава кой?

  И в този миг тя разбра.Царят беше пратил някой от дрогираните си хашлаци.Първо само предупреждение, портрета.А после и него.Изтръпна.Нима е способен на това?

-Ти беше,нали?-каза”беше” като че ли той самият беше стрелял.

-Какво искаш да кажеш?-не беше съобразила,че той не гледаше телевизия в този час.

-Ти се опита да го убиеш,нали?

-За кого говориш?

-След толкова години грабежи и убийства още едно няма значение, нали?

-За кого се застъпваш?-погледна я студено.

-За оня,когото се опита да сплашиш.

-Защо не се застъпи за Хектор,или за стария Приам?Те не бяха ли достойни за хуманитарните ти напъни?Само тоя самозван и надут драскач ли...

-Ти си изпратил наемен убиец!Тоя “надут драскач”е опасен за тебе,не само защото се е осмелил да се хареса на жена ти!

-Глупости!Аз не изпращам наемни убийци!Ако трябва да убия някого,правя го сам!Сам,разбираш ли?Някой пиян глупак е стрелял за развлечение, а той мисли,че се е целил в него и в тъпите му идеи!

  И тогава тя разбра,че той знае всичко,че е в дъното на всичко. Разбра, че наистина би отишъл да го убие.За първи път си даваше сметка,че мъжът й сигурно беше убил много хора.В пряк двубой и с оптически мерник,по необходимост и от държавнически дълг,за пример или назидание,за разтоварване от стреса или за развлечение. А може би и от безразличие към живота и от невъзможност да възприеме другия...Може би той никога не си беше задавал въпроса защо убива.

 Нея не би убил.Никога.Тя беше негова,притежание,което трябваше да си върне,ако някой му я отнеме.На всяка цена.Нещо за обичане и галене,за разтуха,за опора...Нея не би убил.Но другия...кой можеше да го спре?Какво можеше да го спре да убие някого?Да убие Учителя?

Тя.Тя имаше средство.Хукна към гардероба и извади фигурката.

“Не мога да убия човек!Не мога да убия мъж,когото съм обичала!Не мога да му причиня болка,защото съм го целувала...Но трябва да го спра,няма друг начин,няма!”

   Спомни си какво й каза старата магьосница когато й даде вуду куклата.

“Тя ще придобие чертите на човека ,когото си обичала в мига,когато го намразиш.Магията действа само когато мразиш!Можеш да убиеш човек,когото си обичала само чрез тая фигурка.Но помни,че в този момент и тебе могат да те убият...Някой,който те е обичал...ако те мрази в мига на убийството!”

“Защо?”,беше попитала жената.

“Защото всичко се връща...или може да се върне в подходящ момент.Силата не идва от никъде.Няма сила без омраза,няма омраза без възмездие.Някой може да те убие за възмездие,защото в мига,когато убиваш,трябва да има възможност и за другата страна.Не по-късно.Помисли добре за това преди да се решиш!”

   Клитемнестра въздъхна,стисна зъби.Беше решила.Заби иглата в сърцето на фигурката с царския венец на главата.Дълбоко,точно,с ярост,на която не подозираше,че е способна и на която не беше способна доскоро.

В другата стая Агамемнон се хвана за гърдите и силно изохка.

-Сърцето...ох,сърцето...-и рухна на пода.

   Тя изчака да изчезне и последната искрица живот ,взе фигурката и я хвърли в огъня.В този миг влезе дъщеря й.

-Татко,какво е станало с татко!Кажи какво си направила с татко!

-Не знам,дочух вик и идвам...Навярно му е прилошало!

-Прилошало?Той е мъртъв!Не разбра ли,че умира?

-Не може да бъде!-не се преструваше особено добре.

-Мъртъв е!Ти не си знаела,че умира,така ли?Но аз ви чух да се карате одеве!Как така не си разбрала?

-Отидох оттатък за малко...тогава е станало!

-Не е тогава!Ти си го убила!

-Електра!Говориш глупости.

-Ти си го убила!Ти,ти с твоя любовник!

    И със светкавично движение тя извади от пояса си камата с която не се разделяше и я заби в гърдите на майка си.

Не,не я заби.Само поиска да го направи.Мразеше я.Само за миг.

И това беше достатъчно.

-Електра...детето ми...Как можа!-каза само Клитемнестра и коленичи до тялото на мъжа си.Мъртвите й от ужас очи не се отделяха от Електра.Тежко падна на пода.Камата стърчеше отляво на гръдта й и същевременно беше на пояса на дъщеря й.Това виждаше тя преди да умре.А момичето виждаше само кръвта която капеше от малкото стоманено острие или по-точно,от тая негова част,която не беше в тялото на царицата.

-Какво става тук?-това беше Орест,принцът.

-Татко умря.

-Виждам.А мама?Какво е станало с мама?

Беше рухнала без дъх,а от последната й въздишка в стаята миришеше на сънотворни.Това видя и почувства Орест,принцът.

-Не знам.Мисля,че я убих.Не виждаш ли камата?

-Ти се побърка с тая кама!Не виждаш ли,че е на пояса ти?

-На пояса ми?Не,не може да бъде,не съм я вадила!Не мога,не ме карай да я извадя,моля те!

-Електра,няма никаква кама!Мама е взела повече сънотворни,виж как мирише...а татко е получил инфаркт,напълно обяснимо при неговия начин на живот.Странното е,че се случи в един ден и час...

-Ннне мога...-трепереше момичето-Ти я извади,аз не мога!Извади я,Орест,моля ти се,направи го заради мене!Не ме прикривай!Извикай полиция,нека да ме арестуват!Трябва да ме затворят,аз я убих!Мислех че е убила татко с оная магьосническа фигурка от восък...с игла.

-Електра,това са глупости!Къде е тая фигурка?

-В гардероба на мама...с игла в сърцето!

Принцът бързо се върна.Нямаше никаква фигурка.

-Изгорила я е.Трябва да се изгори след магията.В пепелта има игла...

-Това са халюцинации.Трябва да извикаме съдебен лекар.

-Аз я убих...

-Събуди се,сестричке!Ти не можеш да убиваш,мама също!Ако има някой тук,който е убивал и може да го стори,това е само баща ни.

   И той излезе.След малко се върна с доктора и Електра като в сън слушаше обясненията му.

-Голяма трагедия,докторе!Толкова съжалявам,че закъснях и сестра ми ги е намерила...Не е на себе си от мъка.Тя е само на четиринадесет години!

-Майка ви употребяваше ли сънотворни,Сир?

-Мисля,че да-Принцът не трепна дори при новата титла,с която го удостоиха.Новото положение си имаше положителни страни и точно тогава,от обръщението на доктора ,той го осъзна и започна неволно да прави планове.

    Вече беше Цар.Можеше да изрита всички палячовци и кукли на конци от управлението,паразити,угоени плъхове без мисъл в главата...прасета,които никога не спират да плюскат...докато не опоскат тая държава докрай.Дори вече знаеше кого ще покани за премиер.

-Поставете се на нейно място ,докторе.Все сама,толкова години...

-Но баща ви се върна.

-Обаче навикът е останал.Навикът за преодоляване на самотата.

-Прав сте.Тя винаги е била сама в този дворец.Мога ли да напиша сега смъртните актове?

....

-Ти нищо не знаеш-прошепна Електра-Аз я убих.Аз я мразех.

-Мила-каза брат й като я прегърна през раменете-Ето я камата,в ръцете ми.Ще я взема,защото не е за малки момиченца като тебе.

-Как така?Не видя ли кръвта?Отначало много силно течеше,уплаши ме...после взе да капе...сега спря!

-Няма никаква кръв!Не си ли спомняш,аз вдигнах мама и я сложих на дивана за да я прегледа докторът.Ако имаше кръв,щеше да остане по мене,по дивана...

-Имаше,защото поисках да я убия...Разбираш ли?Стана,защото не успях да си наложа,да спра желанието!Беше за малко,но стана,непоправимото стана!

-Няма никаква кръв,никакви убийства!Ти бълнуваш,събуди се!

-Искаш да ме скриеш ли?Милият ми голям брат!Но аз ще си призная и това няма да те засегне...Ето,сега ще го направя!

Тя понечи да излезе от стаята,но брат й я хвана за лакътя.

-Тук ще стоиш,разбра ли?Да не се наложи да те заключа!Ще стоиш в стаята си, докато се успокоиш!Това не са мама и татко да им се налагаш!

  Електра разбра.Брат й не я защитаваше.Той просто вярваше на очите си.

А неговите очи не виждаха.Никой не виждаше.Никой освен нея.

-Погребението е утре-каза Принцът/вече Цар/.И опипа малката обгоряла игличка в джоба си,като си напомняше да я изхвърли в канализацията...

.....

  И двамата изглеждаха добре на кладата.Бяха ги балсамирали и нагласили за поклонението на поданиците.Смесени чувства владееха тълпата.Агамемнон...Кой ли го помни като цар...Преди десет години той се мъчеше само да лавира между интригите на царедворците ,вместо да ги спре.Опиваше се да задоволи всички,да не обиди никого.После отиде на война.Войниците бяха свободни да грабят,насилват и убиват,но Царят не биваше да знае.Иначе имаше съд за мародерство.

   Те влачеха пребити старци и насинени жени нощем в лагера,на две крачки от царската палатка,а от там се носеше хъркането на Агамемнон.Царят е готин,казваха си,но сега гледаха кладата с тъпо безразличие.

   Шоуто свърши,Сир!Всеки си плаща за нещо,а на неговата съвест тежеше много повече,отколкото можеше да понесе обикновен човек.

Нали беше Цар!

  А Царицата?Никой не можеше да каже нищо лошо за нея.Беше помагала, доколкото може.Не беше властолюбива.Гледаше си децата...Защо го беше направила?Ако беше изчакала,нямаше да й е зле като вдовица.

   Дебелите съпруги на царедворците хлипаха и се потяха на жегата,самите нотабили пристъпяха от крак на крак и не смееха дори да шушукат.Никой нямаше вяра на младия монарх,когото доскоро с презрение наричаха “Миротвореца”.

     Не знаеха,че той внимателно мести погледа си иззад тъмните очила от лице на лице и още от сега знае кого от тях ще замести с някого от младите си приятели университетски преподаватели ,многознайковци и отрицатели на всякакви традиции и норми.Думите на жреца едва ли достигаха до него.И защо ли да стигат?При неговото неверие и агностицизъм само възрастта му го пазеше от цинизма на човек без морални устои.Единственият му критерий за морал беше разумът и ползата за страната.

-Време е!-каза първожрецът и му подаде факлата.

Той я взе,приближи се до кладата ,поклони се.Край.Нещастната му майка!Живя като монахиня ,а преди смъртта й я накараха да се почувства като курва...Поне да беше се налюбила...защото това със сигурност беше много важно за нея...

   Трябваше да покаже увереност.Протегна лявата си ръка с огъня и го пъхна между насмолените дървета.Те изведнъж лумнаха.За секунди цялата клада стана ярко бяла.

-Царят е мъртъв!Да живее Царят!-извика първожрецът и тълпата поде тая вечна формула на династичната приемственост.

   Младият монарх вдигна ръка за поздрав.И видя очите на сестра си.Те излъчваха ужас.

“Горкото дете,какво ли пак е видяло?”

   Електра наистина видя.В мига,когато огънят обхвана синята рокля на Клитемнестра,от пламъците се отдели някаква отливка на царицата,някакъв етерен образ слезе от кладата и бавно тръгна към палата.

-Мамо!-извика момичето и политна напред.Задържа я здравата ръка на брат й,който мислеше,че ще се хвърли в огъня.-Пусни ме,Орест,пусни ме,трябва да отида!

И тя побягна към двореца.

-Мама!Тя ми е простила!Тя пак е жива...заради мене!Знае,че не съм искала НАИСТИНА ...и я обичам!

  Не спираше да бяга,а синята фигура беше все така далеч.На Електра й се струваше,че вижда тъмното петно отляво на гърдите.Камата!Тя още е там!През сълзи забеляза,че когато сянката стигна до вратата,през нея се виждаха златните инкрустации по дървото.

“Не е както преди,не е от плът...Но е мама!Благодаря ви,Богове!Много съм малка ,за да живея без мама...”

   Бягаше по дългите коридори,никога не беше бягала така.Когато отвори вратата на майчината си стая,тя тъкмо се намяташе с красивия си черен шал.Студено ли й беше?

-Студено ли ти е?-попита момичето.

-Не-каза Клитемнестра-Трябва да скрия това-и показа камата.-Не мога да я извадя.Никой не може,защото преминах през тунела с нея...Но ти защо си бягала?Виж колко си рошава,като бездомница...

-Мамо,ти не си там,нали?Макар че премина през тунела,пак си тук...защото,ако беше там...нямаше да те виждам!Мамо,среши ме!

Клитемнестра взе дървената четка и се намръщи:

-Не си я изчистила!Казах ти да махаш космите.Седни на пода.

И започна да прекарва четката през дългите златисти коси на дъщеря си.

.....

-Изхвърлих ги всичките!Тези идиоти понятие си нямат от антикризисни програми...

Царят се опитваше да закопчее копчето на ризата си.

-По дяволите!-захвърли скъсаното копче и започна да търси друга риза.-Повиках ви за съвет.Вие бяхте в Атина.Те цъфтят,а бяха по-зле от нас.Сигурно знаете как става.

  Учителят мълчеше.Висок мургав мъж с прошарени коси,слаб,леко прегърбен,облечен в обикновен кафяв конфекционен костюм,той изглеждаше като че ли е попаднал по недоразумение в двореца.

Но беше поканен от самия Цар.

-Само не ми казвайте,че не се интересувате от политика!Знам,че никога не сте били във властта.Но това не е пречка,повярвайте! Наистина е жалко,че баща ми си отиде така,без да може да се порадва на плодовете от победата си,но той беше човек от друго време...

-Време на разрушението.

-Точно така!Едва ли би се справил,макар че ни призоваваше към съзидание...Но за вас и самата монархия е пречка!

-Не монархията,тя е просто форма на управление,рамка.А тесногръдата посредственост на упражняваната досега власт.

-Да,ето разликата, която мнозина не могат да схванат и ви обявяват за враг...Това,което е пречка за страната сега,е пречка и за мене.Запомнете го и ми помогнете.Баща ми отсъства десет години,аз бях тук,но нямах никакви права,бях дори непълнолетен...Не исках да воювам на стотици мили оттук,не исках да гледам как всичко тук се руши...Нямах поводи за надежда.Писах ви писма,дано сте ги получили!

-Прочетох ги много внимателно.Не предполагах,че сме стигнали дотам.

-Баща ми беше некадърен в мирно време,а на война просто имаше късмет.Винаги успяваше да убие преди да бъде убит.Знам,че ще постигна повече от него.

-Аз не разбирам от управление.

-Вие разбирате кое е истинската основа на живота.Научихте ни на това,мене и приятелите ми.Ако управлението се постави на действителни,здрави принципи,ще успеем.

-Философите рядко превръщат книгите си в действителност.

-Учителю,не говорим за книгите!Аз съм сам,приятелите ми са млади и неизвестни,никой от тях няма вашата слава.Не мога да започна от никъде!Кого да повикам,оня мазен дупедавец Омир ?Или олигофрена Терсит?Съгласете се,вие сте единственият светъл лъч на тая страна!

-Тя ме прогони.

-Прогониха ви блюдолизците на баща ми.Невежите графомани!

-Вие ме искате за етикет,Сир!

Царят се разсмя искрено и високо.

-Вие не можете да бъдете етикет,не знаете ли?Вие самият сте стойност,единствена,върхова,...никой няма да сбърка вашия почерк с неграмотни драсканици или неумели подражания...каквото и да направите,то ще си е ваша!Каквито и усилия да положите,няма да се скриете!Така или иначе,няма да стоите безучастно,защото обичате страната си!Вие ще работите за нея,Учителю,каквото и да стане!Затова не карайте ученика си да ви моли...

-Защото е Цар ли?

-Защото сте убеден,че съм прав и вече сте нетърпелив да започнете.Да ме карате да ви моля за нещо,което вече сте приели...не е честно,нали?Сигурен съм,че вече имате програма!Хайде,отворете куфарчето и покажете какво има вътре!

....

-Учителю-Този,който го повика ,беше покрит с белези и трудно стоеше на краката си.-Аз трябваше да ви убия.В Атина.Бяха ми платили добре.Не се ли интересувате кой?Когато стрелях във витрината,много се забавлявах.Стрелях няколко пъти...бавно се отдалечих,пеех високо,псувах,свирих...но ченгетата не дойдоха!Исках да дойдат!

-Защо?

-Не исках да ви убивам.Мразех Царя,а той ме прати да ви убия...

-Защо тръгна тогава?

-Той ме заплаши със затвор!Бях си донесъл малко “машина на времето”,за себе си,не за търговия...Ние не можем без нея,никой не го смята за грях,никого не навиваме да опита...те ни научиха да я пушим,на фронта!За повече кураж.

-Кои”те”?

-Ченгетата от специалните служби.Пускаха търговките в самия лагер,уж случайно,да я продават на половин цена.И ние захапвахме сиренето в капана!Обаче тук казаха,че е противозаконно!Само за мене!И хоп-в пандиза!Терсит Героя-в пандиза!Позор за нацията!За да се измъкна,трябваше да свърша една работа...

-Да ме убиеш.

-Стопляте,значи...-Терсит отново се олюля и силно изхълца-Само че старият негодник умря.Един от аверите ме светна,че ако ви убия,синът му ще ме прати на въжето,въпреки че е против смъртното наказание!Аз нямам нищо против вас.Затова дадох заден.

-Но щеше да ме убиеш...

-Разбира се!Защото знаете ли какво е да си в панделата?Обаче не го направих.

-Случайно.

-Трябва да ми простите.

-Аз не съм Бог.И да ти простя,нищо няма да се промени.

......

-Това е сестра ми,Електра.

-Виждал съм я като дете.седеше на пода и Царицата я решеше и пееше една песен...

-“Ако някой среши Електра...”Майка ми измисли специално заклинание за нея.Като дете не даваше да я срешат и бягаше из коридорите с разбъркани коси.Майка ми я усмиряваше с него...

-Сигурно й е тежко.Тя и сега е почти дете...без майка ви може да се чувства изгубена.

-Учителю,какво мислите за майка ми?

-Майка ви беше...-каза го след дълго мълчание ,което Царят не посмя да наруши-...доста стеснителна и плаха.Не се осмели да ме ласкае,нито да ме нападне...Аз също не се осмелих.

-Не се осмелихте какво?

-Няма значение.

-Учителю-царят явно се колебаеше да продължи-между другото...би ли могла тя...да убие някого?В някакво такова състояние...

-Бях влюбен в майка ви-каза Учителят-Но тя беше Царица.

....

-Ваше величество,принцесата не желае да си легне!Каза,че очаква майка си да я среши...

Царят бързо тръгна към стаята на сестра си.Беше сънен и сърдит.

-Милото ми,още ли си будничко?

-Не съм сплетена.

-Можеше да се сплетеш досега.

-Не мога1Знаеш,че мама ме плете.

-Електра,мама я няма!

-Има я!Днес вече веднъж ме среса,може и пак да го направи!

-Може би си се заблудила.Може да не е било днес,а оня ден...

-Приготви ми сандвич,с яйца и сирене.Вече го изядох.Каза,че ще приготви и за тебе.

В чинията беше останала мазна салфетка и трохи.

-Кой е приготвил сандвич на сестра ми?

Слугите свиваха рамене и той реши,че навярно Електра сама го е направила.

-Миличко,аз ще те сплета.-той я прегърна.

-Не ти.Мама.Тя ще дойде.Бави се някъде,но непременно ще дойде.Обеща.Знае,че я чакам.

-Слънчице,знам,че ти е мъчно за мама,но ти видя какво стана на кладата...

-Да,видях.И ти видя,нали?-лицето й се озари от усмивка,но бързо помръкна-Не,не си видял,ти беше с гръб към нея.

-Електра,какво можех да видя?Две тела,които изгарят.Мама и татко.

-Тя не изгоря,Орест.Тя се извая отново.От огън или етер...не зная.И сега ще дойде.Всяка вечер идва.

-Добре.Но може и да ти се е сторило.

Той разбра,че е безсмислено да я разубеждава.

-Добре,дребосъче.Може и да се е случило нещо...да закъснее.Затова си легни.Аз ще те събудя, когато дойде.

-Тя не идва.Появява се върху дивана.Тя и сега е там,но не я виждаме.Колко си добър!-целуна го няколко пъти по бузата. И си легна.после изведнъж скочи.-Забравих ластика,трябва да е тук!За да не го търси и да се сърди,че си пилея нещата...Вече всичко си прибирам,знаеш ли?

Отново легна и затвори очи.Отвори ги след миг.

-Да можех да не заспя...но ми се спи!-момичето се прозя.Младият мъж постоя още малко и тръгна към вратата.Изведнъж видя как върху дивана се появи нещо като синя мъгла,което постепенно прие очертанията на майка му.Сянката седна и с въздишка опипа камата на гърдите си.не успя да я извади и стана.Бавно се приближи към стола,от който той току-що беше станал и зае мястото до леглото на сестра му.

-Мамо...

Фигурата само сложи пръст на устните си.

Той кимна и излезе.

....

-Принцесата се е побъркала.Всяка вечер чака майка си да я сплете преди лягане!Горкото дете!

-Никога не се реши сама!

-Обаче е сресана!И яде само сандвичи ,а никой от слугите не ги приготвя,в двореца дори няма яйца извън хладилниците!

-Проследили я!Не е стъпвала в кухнята...

-Видели са духа на Царицата да броди из палата...Тя,милата,не умееше да готви,само сандвичи правеше...

И вече само шепнешком продължаваха:

-Царят...всяка вечер се промъква до стаята на сестра си и гледа през ключалката!После се прибира и уж си ляга...Но го чували да плаче и говори..

-Казвал:”Защо при нея,мамо?Тя поиска да те убие,защо при нея?Ела при мене,мамо,аз толкова се нуждая от тебе!Защо,защо ходиш при нея?Толкова си отслабнала...страх ме е,че съвсем ще изчезнеш...Мамо,ти си само от светлина!Това ли остава от всички?Това ли се връща при нас?Защо хората се превръщат в светлина едва когато умрат?”

И сигурно се е сещал за баща си в тоя момент:

“Но той не се превърна в светлина,нали?А в пепел...видях добре...в пепел...в пепел!”

....

-Отрязах си косата-каза Електра.

Царят скочи от изненада.

-Но защо го направи,Дългокоске?

-Мама ме помоли.Каза,че вече ще идва при тебе.Много е слаба за да се грижи и за двама ни...Ти се страхуваш да заспиш без нея...Не си ми го казвал, но аз знам.Чакай я вечер,непременно!Орест?Ами ако си тръгне съвсем?

-Съвсем какво,Златоглавке?

-Съвсем завинаги,братко...?!

.....

-Учителю-Терсит го гледаше заканително-Трябва да ми простите.

-Казах ти.Не съм Бог.

-Тогава аз ще бъда!-Терсит извади пистолета от кобура.Учителят не трепна.

-Аз ще бъда Бог и ще си простя.Но за това първо трябва да съгреша,нали?

Учителят сви рамене и понечи да тръгне.

-Нали?-извика Белязаният-Нали?

Другият не се обърна.

-Аз съм Бог,аз съм грешник,аз съм грях,аз съм прошка!

И натисна спусъка.

-Нещастник-прошепна Учителят-нещастник,етикет,дупка в мирозданието...машина на времето...нещастник...НЕЩАСТНИК...

.......