- Барикадирайте вратите! - изкрещя един нисък, възпълен мъж и гласът му се понесе над настъпилия хаос.
Неколцина го послушаха. Останалите се бяха скупчили като стадо овце в средата на помещението.
Отвън, в мрака, настъпваха мъже и жени със свръхмодерни оръжия - картечници, огнехвъргачки, дори преносими ракетни установки. Бяха решили да ни заличат от лицето на Земята.
Вратите бяха барикадирани и малка групичка мъже заковаваше прозорците. Дъските обаче бяха малко и нямаше да стигнат. Едва ли тези предпазни мерки щяха да издържат на масирана атака. Пък и не това им беше целта. С тях се надявахме да спечелим малко време.
Плъзнах поглед по парцаливата тълпа. Бяхме всичко на всичко около стотина души. Онези отвън сигурно надминаваха петстотин. Освен това те бяха въоръжени, докато ние - не съвсем. Е, ако не се броят общо трите пушки, няколкото мотики, една-две брадви и един револвер с пет патрона - моя собственост.
Шансовете ни не изглеждаха добри.
- Какво ще правим, Крис? - попита нечий свис ...