Човек се променя. Човек помъдрява. Човек пораства. Всяка малка промяна в мен ме направи по-добра. Тази сила, която ме промени, ме събори на земята. Остави ме там и не ми даваше да помръдна. Не я интересуваше нито жажда, нито глад. Същата тази сила реши да ме направи най-щастливата на света, защото явно съм доказала, че го заслужавам. Явно не бях... Затова ме повали отново. Този път се постара мъките да са двойно по-тежки и наказанието да е още по-сурово. Тази сила, която си позволява да се подиграва с живота ни, е съдбата.
Дали аз мога да променя съдбата си? Не е ясно. Още искам да се върна в щастливите дни, в които всичко беше наред и аз бях най-щастливата и най-веселата. Страх ме е, че толкова съм свикнала да се примирявам със страданието, че ме е страх да потърся щастието отново. Идва и моментът, в който се изправям, спирам да се обвинявам за грешките от миналото и си казвам, че съм човек.
Имаше дни, в които бях като призрак, животът минаваше покрай мен, а аз не му обръщах внимание. ...