6.

            От два месеца Сакатият се подвизаваше, като отшелник в това забравено не само от хората, а и от неговите събратя място. Радваше се на спокойствието, което цари в тази малка горичка, а и му трябваше време да привикне с мисълта, че вече не е като другите. При едно сбиване със съперника си за кучката, която беше харесал, левият му крак беше така жестоко нагризан, че не можеше вече да го сгъва. Съдба! По-точно Глупост. Защо му трябваше да се бие точно за нея, когато имаше толкова много други свободни кучки,/и при това по красиви/, на които само да лайнеше, щяха да дотичат при него. Защо?…   
            Беше задрямал, когато на подсъзнателно ниво усети, че към него приближава нещо. Сепна се и подскочи, като ужилен. На стотина крачки, фронтално към леговището му се движеха две кучета- мъжко и женско. Мъжкото куцукаше и от време на време женското го подпираше с хълбока си да не падне. Отдалече подуши, че Тя се беше разгонила и това го влуди. От два месеца нямаше бройка, а дори и не беше си и помислял, след като окуця и беше се отдал на монашески живот… Бързо, за да не го открият по миризмата, прибяга до дървото, където се събираха ята от гарги и се оваля в курешките им на земята…

7.

            Когато влязоха в горичката и двамата бяха изненадани от красотата, която ги заобикаляше. Той подуши, разгонването ѝ и се опита да я възседне, но тя не му даде. От опит знаеш, че първите няколко дни ще е така, но после сама ще му се предложи. Затова реши да не я притеснява повече, а и беше още болнав. Раната му не беше още напълно заздравяла и продължаваше да кърви…     
            Откриха едно малко изворче и се разположиха до него. През деня ходиха на лов, а вечерта се връщаха да утолят жаждата си и да заспят под ромона и приятния шум на разливащата се вода, но двамата имаха чувството, че някой ги следи. Не усетиха нищо, въпреки откритите близо до леговището им стъпки…       
            На третия ден, когато се върнаха вечерта, тя разбра, че е готова и тялото ѝ започна да вибрира. Завъртя опашката си и откри отзад прелестите си. Той веднага не се подвоуми. Скочи ѝ. Тя го отблъсна и прибяга към изворчето. Нагази до колене и го погледна с влажни очи. Ясно!  Искаше да го направят там, за да им върви, като по вода. Луната беше изгряла и щеше да бъде единствения им свидетел. Така си мислеха те…

8.

            През цялото време Сакатият ги следеше прекалено възбуден. Тази мастия му харесваше. Уханието  ѝ беше влудяващо. Не можеше да откъсне очи от нея…  
            Тази вечер също ги видя и когато тя нагази във водата и навири опашката си, едва се сдържа да не  ѝ скочи. Все пак се овладя и от скривалището си започна да гледа как Той я обладава. Когато се заклещиха и се обърнаха с гръб един към друг, забеляза, че от гърдите на мъжкия тече кръв и всеки миг ще припадне.Нямаше време за губене. Трябваше да направи нещо! Бързо напусна укритието си…

9.

            Макар че още не беше укрепнал и раната му кървеше, когато Тя му даде знак, скочи и я възседна. Изпита страхотно удоволствие и усещаше, че при нея също е така. Изразходва цялата си сила и енергия, без да се пести, за да ѝ достави  удоволствие. Когато се заклещи, прехвърли десния си крак над нея, за да застанат с гръб един към друг. Беше изнемощял и му се виеше свят. Започна да губи съзнание. Последното, което видя, беше едно куче, накуцвайки да приближава към тях…   
            Сакатият бързо излезе от укритието си и подскачайки се насочи към мъжкото куче, което беше обляно в кръв. Видя го да се свлича във водата, а женската да се отделя от него. Тя се обърна и миг преди да се нахвърли върху Сакатия, го погледна в очите. Беше омагьосана от добрината и любовта, която прочете в тях. Без да го пита, разбра, че иска да им помогне, а и този поглед  ѝ беше познат: Ха-ха! Беше хлътнал здраво по нея. Без много скимтене се разбраха какво да правят. Любимият  ѝ беше припаднал и можеше да се удави. Затова Мастията го захапа за врата, а Сакатият за опашката и го задърпаха към брега. Не беше много трудно да го извадят. Трудното беше по каменистия бряг на няколко метра до леговището им, но и с това се справиха. Положиха го на мястото и женската се наведе над него да го прослуша дали още диша. След като се увери, че всичко е наред, реши да му дадат първа помощ, а тя се състоеше да се изпикаят върху раната му. Направиха го и го оставиха да се възстановява, а те отидоха към извора да пият вода.          
            Кучката погледна с благодарност към Сакатия и когато се налочиха, размаха опашката си пред него. Друг трябваше да завърши започнатото. Какво да се прави? Такъв е животът!

10.

            И отново, както когато беше прострелян от стопанина си и лежа два дни и две нощи, също толкова време беше сега в безсъзнание, но този път две нощи и два дни. На третата нощ в просъница отвори очите си и мислеше, че още е възседнал мастията си, докато осъзнае, че тя беше с друг и бяха се заклещели, така както той с нея преди да припадне във водата. Прилоша му от гледката. Искаше да лайне, но нямаше сили. На няколко пъти се опита да се изправи, но безуспешно. Накрая се строполи и отправяйки последен поглед към любимата си, отново изпадна във безсъзнание…