Глава 5



   Събудих се в много добре позната стая. Бях в ранчото на Кат. Поогледах наоколо. Всички драсканици по стените бяха добре запазени, играчките бяха разхвърляни. Станах от леглото и се запътих към вратата. Когато хванах дръжката на вратата, си спомних светлината... болката... всичко. Отворих вратата и закрачих бавно надолу по стълбите.
-    Кат? Пийт? – извиках, но нямаше никой.
-    Излязоха – един старец се появи от нищото.  - Отидоха до някаква библиотека.
-    Добре – казах несигурно – а ти кой трябва да си?
-    Аз съм градинарят. Впрочем добре ли си? Вчера ми казаха, че си болна.
-    Оуу, ъм... добре съм. До коя библиотека отидоха?
-    Не знам, май отидоха до библиотеката във вашето училище.
Нищо не казах, просто кимнах и се запътих към кухнята. Отворих хладилника. Джакпот - имаше от купичка с нескуик. Взех я и седнах на масата. Наслаждавах се на неповторимия му вкус. По дяволите, обожавах нескуик.
-    Aби, добре ли си?
-    Кат? – бях шашната!
-    Какво?
-    Нищо... Просто се радвам, че си тук. Къде е Пийт?
-    Пийт отиде някъде с градинаря.
   Мълчанието обзе цялата стая. Мълчанието не беше в  стила на Кат. Tя беше от тези хора, които не спираха да говорят.
-    Аби? Защо не ми каза...
-    Какво да не съм казала?
-    Например всичко... Пийт ми каза всичко... Знам, че ти си вещица. Знам, че и той е ангел, Аби! Защо не ми каза?
-    Мислех, че ще се уплашиш.
-    Аби, наистина се уплаших! Не защото ти „избухна” в светлина, а от това, че можеше да те загубя... Здравей Пийт!
Обърнах се към него и му кимнах.
-    Кат, аз ще изляза – станах.
-    Не! Първо, Абиии, тъй като вече имаш силите, ще трябва да се научиш да ги контролираш. Второ, Пийт иска да поговорите! – каза Кат като ме стрелна със злобния си поглед.
-    Аби, ела! – Пийт ме подкани.
   Тръгнах след него. Той винаги вървеше с неговите големи крачки, които ме караха да подтичвам. Заведе ме до някакво поточе и той седна на тревата. Стоях права със скръстени ръце, мъчеща се да отбягна погледа му. Той ме гледаше вторачено, сякаш бях някакво невиждано досега същество. Да, ще призная, че мястото беше прекрасно. Имаше дървета, разноцветни цветчета и птици, пеещи весели песни.
-    За какво трябваше говорим, ако не е тайна?
-    Не се прави, че не знаеш, Аби!
-    Ако ще е за целувката, аз се махам.
   Пийт стана, погледна ме с погледа, който винаги ме е вцепенявал и тръгна към мен. Усмихна се глупаво, но сладко глупаво. Начинът, по който вървеше, беше неописуем! Плавен, грациозен и секси едновременно. Tой разпери крилете си, които го правеха още по-красив, още по-привлекателен.
-    Ще посмееш ли? Кажи, Аби! Би ли се махнала, ако се приближа повече?
-    Да!
-    Сигурна ли си?
   С всяка изминала секунда той се приближаваше все повече и повече, а аз не можех да помръдна. Сякаш бях замразена. Усещах как кръвта ми се сгорещява. Гледах го постоянно в очите, които бяха изпълнени с толкова страст и ярост. Отместих си погледа към земята, после към поточето. Незнаеща какво да правя, просто започнах да бягам. Погледнах назад, но него го нямаше. Спрях, стоях на едно място, очакваща неочакваното. „Какво?” казах си. Огледах навсякъде, където погледа ми можеше хване. Пристъпих крачка назад. Усетих топлина, мекота... Обърнах се и стоях пред него. Той ме обви с ръцете си, наведе се и притисна устните си към моите . Устните му бяха толкова жадни, толкова меки... бяха просто ослепителни. Отдръпнах се назад и се усмихнах.. досега не се бях чувствала така. Пийт беше различен, не защото беше ангел. Той не беше като другите момчета. С него се чувствах сигурна и предпазена.
-    Ако не искаш да говорим за това, ще трябва да се опиташ да упражниш силите си. Знам че е трудно, но аз ще ти помогна. Трябва да намерим Мия, нали за това съм тук. По-добре да не пилеем време.
   Не му отговорих. Замислих се. Причината, за която Пийт бе  дошъл при мен, е Мия. Той беше обсебен да я спаси.
   Ами, ако се държеше така, сякаш му пука за мен, само и само, за да му помогна? Може би всичко е една илюзия. А и той говореше постоянно за Мия. Може би я харесваше, дори не знаех какви са отношенията между тях.. Ами ако за него бях просто едно момиче? Аз не бях като тях, нямах криле, не бях ангел. Аз съм едно глупаво момиче, влюбена в ангел.