Наркотиците нямат лица, сърца и души и не могат да говорят. Обикновено се превъплъщават в прозрачните или невзрачни образи на мълчаливи, пресметливи гости в разбити и привидно погубени човешки животи, възприели с всяко свое разнебитено сетиво поглъщащата тъмнина и перманентния ужас като напълно нормална и реална съставна част от това, което тъй обичаме да наричаме живот. Енигматичните царе на черната пагубна тишина се появяват най-внезапно, както винаги, без да вдигат никакъв шум, облечени от глава до пети в изисканите комфортни дрехи на опияняващото моментно удовлетворение, завладяват с галантни движения зажаднелия за върхови усещания ум, осъществяват офанзивно, деструктивно взаимодействие с изправеното пред собственото си унищожение физическо тяло и малко преди финала, когато завесите падат, захвърлят с все сили зависимия от тях за неопределен период от време право в изгарящите глъбини на Ада. Където предстои да издържи или да се провали в най-важния тест на живота си.
Изначално в чо ...