С посвещение.
Колко често не успяваме да изкажем всичко, което искаме?! Твърде често. За твърде важни неща. А всъщност толкова обикновени думи. Най-кратките думи са най-трудни за изричане: "Съжалявам", "Прости ми", "Извинявай", "Обичам". А за да ги кажеш, е нужна само секунда смелост. Затова, ако забележим, че някой плахо е протегнал ръка към нас, не бива да я отхвърляме. Той може би иска да ни каже точно това, но не му достига онази секунда... Затова стои тихо и колебливо, криейки се зад своя плах жест. Но понякога най-тихите и плахи жестове са следствие от най-твърдите и осъзнати решения. Не вярваш ли?! Тогава се огледай, аз съм точно тук, протегнала ръка към теб и чакам своята секунда...