3.
Две баби търпеливо изчакаха Дойно да изнесе няколко маси пред кръчмата, че и да ги бръсне с кърпата отгоре. Пресен хляб щяха да докарат на другата заран, ама бабите не бяха преценили и, видели, че им остават само краишничета, тръгнали да проверят за случайно останал. Пък ако нямаше – щяха да отидат при някоя приятелка, да си поклюкарят, да обсъдят вчерашните телевизионни серии, да вземат назаем хляб… Щото без боб или картофи се кара, ама без погача…
И други чакаха Дойно. На чешмата Мешо се миеше енергично, разтърсвайки сива грива, а братовчед му държеше голяма позахабена кърпа. Празнуваха почти до заранта, но и без това нямаха нужда от сън – навик. Сега щяха да седнат, да викнат по една малка и клин клин избива…
Минчев беше тръгнал към читалището, но видя Кръстев и Найден, пък спря при тях.
- Глътка чист цигарен дим, а? – пошегува се, вадейки кутията. Найден му поднесе цигарата – кибрит тук докарваха рядко, а за пълнене на запалки изобщо никога не е ставало дума…
- Гледах новините – ...