4.
Кръстев ги изпрати, но не сложи мандалото на вратата. Изкачи стълбата – малко трудно му беше вече, обаче като се сетеше как близо стогодишният му дядо по няколко пъти на ден почти припкаше по нея, стана му малко неудобно. Пред себе си – свеж пенсионер, пък вече готов инвалид. Така е – градът дава, но и взема. Като започва от здравето…
- Ще се поразходя – каза на жена си. Тя вече беше в леглото, четеше на светлината на подвижната акумулаторна лампа. Ток имаха, но вечер предпочитаха преносимото удобство. Хем удобно, хем пестеливо…
Жена му остави книгата настрани. Нищо не попита – беше свикнала. Като трябва – ще й каже. Ако е много важно, пък я и засяга – щеше да се посъветва с нея. Но и тя разбираше – пак заради очакваните бандити тръгваше на нейде мъжът й. Има нещо на ум, но още не е убеден в правотата му…
Кръстев излезе на улицата и се огледа. Къса, тясна, затворена от няколкото къщи и ската, тя водеше към пътя. Лекия наклон преодоля по навик – вече беше свикнал с тоя маршрут, усеща ...