2.
Събраха се пак в кабинета на Минчев. Но вече осем мъже и кака Ирина. Найден го нямаше… Сега го носеха към дома му. Да го оплачат жена му и майка му. Вече бяха позвънили на синовете му, а първата работа на Минчев беше да се обади в областния град. Където намери само някакъв дежурен в полицията, който обеща да информира всички, които трябва да знаят…
То, разбира се, беше редно да оставят нещата както са – и да не местят Найден. Но хората си знаеха – ония ще дойдат най-рано след три-четири часа. И никой не искаше да принуждава двете самотни жени да се измъчват, че мъртвият лежи на чужд чардак – неумит, необгрижен…
- Предлагам най-напред да изпратим хора до горското. Да огледат, да донесат убитите… - каза Киро.
- Нека изчакаме ония от града – разсъдително натърти Минчев – А, че трябва да пратим наши хора – трябва. Ей даскала, ти…
- Ние с братовчеда – решително се надигна Мешо…
- Разбира се, разбира се – спря го Минчев – Само ще ви помоля…
Кръстев се надигна.
- Мешо, виж сега… От града щ ...