Семейна сага
Глава четиринадесета
До София пътувахме цял ден. Влака беше почти празен, но се движеше много бавно и с часове стоеше по гарите, а понякога и насред голото заснежено поле. За разлика от нашият, влаковете идващи от София бяха многобройни и претръпкани с пътници. Имаше всякакви влакове, бързи, пътнически и даже влакове композирани изцяло от конски вагони. Те се движеха бавно спирайки на всяка керемидка, изчакваха се взаимно или несрещните си събратя.
Хората се бяха наблъскали във вагоните по десет-дванадесет души в купе, и не само коридорите бяха задръстени от пътници и багаж, но хора висяха и по стъпалата, стояха на платформите на спирачите и даже имаше такива които седяха по покривите на вагоните. София бягаше от ужаса на англоамериканските бомби, от развалините и пожарищата обхванали целия център на столицата. Изнурени и изплашени до смърт хора, небръснати, рошави и бледи, пътуваха с багаж взет в последната минута. Куфари, денкове, бохчи и чанти, кофи, легени и детски кош ...