Сезони е всичко около нас.
Сезони дори наричаме сърцето си.
В един миг е пролет,
цветята разцъфват,
всичко се събужда.
Все едно от зимен сън.
Докато човек се усети, е вече лято.
Лято слънцето те гали с лъчи.
Идва есен, листата започват да падат.
Всичко около нас е толкова красиво,
че чак сме се улисали в красотата на
заобикалящата ни природа.
Но забравяме, че след есента идва зимата.
Люта и студена зима.
Всичко около нас е пусто.
Дърветата са заспали.
Цветята ги няма.
Слънцето го няма да ни гали.
Всичко е толкова мрачно.
Виждат се намръщени лица.
Най-хубаво е, когато е пролет и се събужда.
© Галя Георгиева Всички права запазени