Понякога ù се струваше, че в душата ù е Пролет. Пролет, изпъстрена с хиляди гласове и слънчеви лъчи, с крехка зелена премяна и едва доловимия дъх на първите плахи цветя. Тогава се чувстваше лека и изпълнена с толкова обич и топлина, че очакваше да се пръсне на хиляди късчета, малки парченца от обич и взаимност. И внезапно забравила за ужаса на сковаващата, дълга зима, тя политаше на крилете на мечтите си, следвайки първите птици, завърнали се от юг. И дочула призива им за свобода и любов, се потапяше в копнежа си за щастие. И го откриваше в очите му, които сякаш с времето беше спряла да вижда, и гласът му отново я караше да потръпва, а ръцете му - да гори.
Пролетта бе капризна и често топлината на прегръдките му се оросяваше от внезапен дъжд от сълзи. Но не след дълго над облаците отново грейваше слънце и смехът отново потрепваше на устните ù и звънеше като пролетен поток, събрал още сили от бурята.
А после идваше Лятото и горещата му вълна ги помиташе, задъхани и жадни един за друг, с ...