И пак ми разправя моят приятел – полицейският шеф.
В техния град живеело немладо семейство – мъж, жена, две деца, тъща.
Мъжът бил бизнесмен, вдигнал голяма къща, прибрал бабата при себе си.
Обаче, тя била с такъв характер... с такова характерче... че дъщеря й говорела за нея само като за „тъщата”.
Та бабата поискала зетят да сложи мокет в стаята й.
Той заобяснявал за прах, боклуци, мръсен въздух, децата...
Не, та не!
Искала мокет...
Туй паркет, ламинат, после килим, удобства за чистене и проветряване – не приема.
Мокет!
Купил той, закарали го в дома му.
Казал: „Бабо, това е немски мокет. Не се слага лесно. Трябват специални гвоздейчета – да се нажежат в масло, да са гъвкави за забиването.”. ...