- Леле, Марче, как си се подмладила…
- Реших да се оправя, докато съм млада – нямам още шейсет. И отидох на пластичен хирург… Накара ме да се съблека, пък като се заизсипваха едни тлъстини…
- И?
- Ами рекох му – каквото виси, всичко да реже… И на моя му препоръчах, но , кой знае защо – не ще…
хххх
Мнозина опитват и тако, и вако…
А реално ези и тура никога не са от едната страна на монетата…
хххх
Някога, някога – в дълбоката древност, преди тридесет и кусур години, в хората все още живеело едно непознато днес чувство – срам…
хххх
Както казва един стар умен човек /отново не споменавам име, защото съм скромен/: важни са не преживените, а изживените години…
хххх ...