"Ние, безсмъртните, не обичаме сериозното отношение към нас...
Сериозността е творение на времето... във вечността няма време;
вечността е миг... достатъчно дълъг за една шега."
Херман Хесе
Измамни сетива! Мами ви простора, притъпява остротата есента. И хилядите ви усмивки бягат сред секундите на непонятното и малко тъжни блясват бистрите сълзи.
В многото превръщания на съдби, в безбрежния устрем на многото хора, някъде в случайната изневяра на толкова любови...
В теологията на безкрая има единици, има и ръце.
Страст, очи. Чувства! Във връзките им се таи нова радост, нов копнеж и неумолими и себични преоткриват хамлетовия акростих.
В повторението на свойствена принадлежност, в гъвкавия допир идва друга комбинация, но някъде, но там, те повтарят се.
В безкрайна омраза се раздират твоите безкрай влечения.
И с дните се превръщат в минали тежнения. В жизнения маскарад вземаш, чувстваш, правиш, преоткриваш и съветваш...
Ех, какви ти сетива! Превъплъщения... ...