Щастието е възможно, но само в сънищата
Намирах се сред най-просторните и свежи зелени полета, каквито човек би могъл само да сънува, но не и да зърне в действителност. Поляните бяха удивляващо всеобхватни и украсени с най-различни мънички цветенца, които искряха като бисери сред росната трева. А високо горе, плаващи сред небесата, видях да се реят весели и закръглени облачета, по-пухкави и от облаците в Рая. Това не бяха големи и мрачни облаци, а мънички, весели и пропускащи светлината облачета. А светлината! Тя беше сравнително ярка, но не чак избождаща очите. Целият пейзаж просто не можеше да бъде реален!
Между другото, бързо се опомних и започнах да се разхождам сред прохладните поляни, любувайки се на песните, чиито автори се бяха приютили в огромните, носещи прохлада дървета, които изникваха покрай мен. Аз вдишвах дълбоко от благоуханния въздух, който изпълваше дробовете ми и се чувствах не по-малко свободен от многоцветните нежни пеперуди, които летяха покрай мен и кацаха върху ...