НЕВЧЕСАНИ МИСЛИ 1
Щастието, според мен, сега е различно за всеки човек.
Във времена, когато е имало един общ идеал, постигането на който или борбата за постигането му, може да се каже, че е било щастие. Даже саможертвата за постигането му е носела щастие. В такъв смисъл Вапцаров казва:...“но да умреш, когато земята се отърсва от отровната си плесен – това е песен“ т.е. равносилно на щастие.
Днес, обаче, все повече осъзнаваме, че българите нямаме един общ идеал. Всеки си има свой идеал, своя цел или стремеж и смята, че ако го достигне, ще бъде доволен, евентуално щастлив, стига да не се появи нов, който да омаловажи или засенчи постигнатия. Защото българинът е все недоволен, което от една страна е добро, за да има стремеж, цел, развитие, но лошото е, че не се отчита или одобрява постигнатото.
Мисля, че щастието не би могло да се постигне, ако няма действия, старание за постигне. Защото човек е устроен за действие. Ако бяхме като ленивецът / Bradypodidae - животни, живеещи по дърветата, съвременните ленивци са сравнително едри, с дължина на тялото до около 70 см/,щяхме да си висим по дърветата и да се чувстваме добре, но те така са устроени. Хората, обаче, са създадени за дейност, за действия, иначе затлъстяват и се депресират, дори всичко да им е наред и да им се поднася на тепсия. Знаем за много богати и бездейни хора, които в откровен разговор споделят неудовлетворението си , да не говорим за депресивните им настроения. Дори да нямат физически действен живот, достатъчно е мисълта им да е жива и деятелна те ще се чувстват добре.
Не напразно казах, по-горе, че е необходима цел. В това отношение има хора, стремящи се да следват християнските ценности в живота си, като по този начин постигат душевен комфорт, спокойствие и удовлетвореност т.е. така наречения мир. Именно този мир, както е казано в Библията, „който никой ум не може да схване“, в смисъл „да разбере“ според мен е достатъчен, човек да се чувства щастлив.
Разбира се , за да се чувства щастлив, човек трябва да полага усилия. Както злото никога не идва само, така и щастието не идва само. Необходими са усилия от страна на човека. Какви да са тези усилия той сам трябва да разбере и да се старае да ги прилага. Това зависи от неговата зрялост, образованост, информираност и от кръга от хора, сред които живее, движи се и общува. В този ред на мисли, щастието му си зависи от самия него.
До колко ще се съгласите с мен, очаквам да разбера от коментарите на читателите ми.
© Anastasia Всички права запазени