Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Една слоница силно се разгонила, но старият слон се споминал скоропостижно, та нямало кой да я оправи.. Горката тя - влязла дори в парламента, за да си реши с парламентарно мнозинство казуса, но те ти малшанс - депутатите били заети с това да гласуват закон в полза на джендърите и не й обърнали никакво внимание. Злочестото животно - не му се отварял парашутът и то издуло силно задните си бузи, белким впечатли някой мъжкар. Дори и стих публикувала във вестник "Слонско дело":
"Ела при мене - страстна съм за двама.
Ще правим с тебе чукане голямо.
Ти само инструмента заголи.
Аз мазохистка съм - обичам да боли."
Но дори и тази лирична изповед не помогнала, въпреки че слонският поетичен опит получил високо поощрение на големия международен конкурс в Бусманци. Вдъхновената слоница си спомнила поговорката: "На вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам!" И тя постъпила като вълка. Срещнала се с носорога, бидейки сигурна в достойнствата на неговите размери. Но той рязко й отказал, защото до нея просто бил нисък. След това слоницата се срещнала с жирафа.. Той също й отказал без да се замисли, а отговорът насмалко щял да пробие нейните тъпанчета:
"Не бъркай размерите на врата ми с едни други размери!"
Слоницата обикаляла почти до безсъзнание, но отвсякъде получавала отказ. Най-накрая, напълно отчаяна, тя срещнала заека. Решила да си излее душата пред него, а той с огромно търпение я изслушал. После съвсем неочаквано изкрещял пред хобота й:
"Аз съм този, който търсиш. Излезе ти късметът!"
Слисаната слоница не могла да повярва на големите си слонски уши. А те буквално порозовели от страст. Но запазвайки сетните остатъци от самообладание, слоницата попитала ребром заяка:
"Ти си много дребен, а инструментът ти се вижда само с микроскоп. Как тогава ще ме оправиш?"
Бъди спокойна - отговорил заекът. Аз живея в сараите на Доган. Докато ме изгонят оттам ще стана голям като динозавър, а инструментът ми ще наъбне до размерите на едър питон. Ако знаеше само как хранят в тези сараи. Толкова обилно, че ги превърнах в сераи!
© Младен Мисана Всички права запазени