1 мин за четене
Той беше щастлив човек – мечтата на всяка власт и на всяка жена. Живееше доволен от всичко, нямаше претенции за нищо, не досаждаше с някакви нереални искания за непостижими от държавата и жените неща: справедливост, честност, всеотдайност, разбиране…
Хранеше се с това, което му даваха. И винаги беше доволен – не претендираше нито за количеството /защото можеше и по-малко да е/, нито за качеството /защото можеше и друго да е/…
Обличаше дрехите, които му осигуряваха. И винаги беше доволен – не претендираше нито за модни линии, нито за цветове, камо ли за размери…
Разхождаше се там, където му посочваха. И винаги беше доволен – защото оградата можеше да не е от ковано красиво желязо, а от бодлива тел…
Не губеше време да зяпа по небето, облаците, звездите. Нямаше защо да се откъсва от реалността и да витае нейде из далечните синевини…
По чужди жени не се заглеждаше, в чужди разговори не се месеше, даже не ги слушаше. Съвети не раздаваше, знания не демонстрираше, морал не възпяваше…
Беше щас ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Започвам поредица, наречена "Мистични реалности" - продължение на "Реалистични мистики", която сбирка публикуват преди. А кое е и дали е реално или мистично - всеки сам определя...