Ще ми липсваш... Ще ми липсваш така както, сигурна съм, залеза липсва на зората.
Ще ми липсваш толкова много... Не мога да го опиша с прости думи. До последно не
осъзнавах, че дори минутка без теб е като цяла вечност. Не искам да плача, искам
да буда силна, ала не мога... Нещо в мен напира, силзите се опитват да покапят
по мръсната клавяура. Опитвам се да се усмихна, но усмивката не иска да се появи
на лицето ми. Знам, казвам си "Бъди силна". Но как да бъда силна кажи? Зная, че
това не е раздяла, зная, че не е за дълго, ала сърцето умира за теб. Постоянно
ми се моли, свива се от болка - не иска да е далеч от теб. А устните ми?Всеки
път когато те доближа те започват да пламтят... защото искат да усетят сладкия
вкус на твоите. Очите ми... -всеки път щом те погледнат в тях заблестяват
пламъчета... които светят толкова силно, че напомнят бисери. Ето, пак!!!Пак
усещам как корема ми се свива, защото една седмица, една проста седмица ми се ...