Много древни философски школи са се опитвали да решат позитивно въпроса за страданието. Сред тях особено място заемат източните школи - например тези на даоизма и будизма. По същество тези учения се позовават на своего рода невежество на човешката душа, според тях произтичащо от факта, че тази душа е потопена в един илюзорен свят, докато истинският остава скрит за нея. "Проглеждането" на душата е условието тя да се избави от страданието. Лао Дзъ например учи, че мъдрецът прилича на сламено куче. Неговата душа не се терзае от нищо. Тя трябва да наподобява пепелта в огнището - да е сива и незабележима. Да е безстрастна. Естествено, ако подобно състояние на душата бъде постигнато, то от само себе си се подразбира, че страданието става нещо невъзможно. Но ако се замислим какво всъщност се изисква от един последовател на даоизма, то вероятно ще проумеем, че от него се изисква да умъртви собствената си душа - да я превърне в нещо безстрастно и безлично. Да я изпълни с празнота. Неслучайно Ла ...