Тогава,когато аз си тръгна,
ще има ли сълзи в твоите очите?
Когато тя те вика,
моят глас ще чуваш ли?
Ако някой ден завърна се,
ще видя ли щастие в очите ти?
А когато лежиш с нея...
в онези жълти есенни листа,
мен ще виждаш ли?
Нека бъда сянка пред лицето ти
и нека вляза в твоя сън,
да те подсещам,че все още съществува,
една пътека светлинна към моята душа...
Ще ти припомням защо обичам те...
Ще ти припомням едно тъй несъвършено минало...
Ще сънуваш нашите битки
в градини с куп цветя...
© Ивана Кондева Всички права запазени