Гледам ги отгоре. И отдавна не им се чудя. Не се и намесвам. Просто наблюдавам – малко с интерес, малко с учудване, малко с преситеност. Няма смисъл от емоции. То и емоции не ми се полагат. Нали съм Бог – всичко мога. Тогава – защо да оставям да избиват всякакви чувства от мен? И най-вече в мен…
Е, да де – не съм като някои колеги. Има Богове, които веднага биха решили проблемите на вселената си. С един удар. Най-много с помитане на остатъците след него.
Затова са и така почитани от подопечните си. Страхът! Страхът е и стимул, и спирачка при съществата, които някой за подигравка е определил като разумни.
Вярно, и аз – когато бях още млад и неопитен, много се вживявах в ставащото около мен. Много! Исках да създам великолепен, чист, нормален, прекрасен свят. Какъвто ни демонстрира един колега. Още бях в Божествената академия, а той ни преподаваше психология и психиатрия при работата над сапиенсите. Та ни заведе в лабораторията и показа създадения там свят.
Ех, какъв свят… Подреден, украс ...