Бачкам в завода от тъмно до тъмно. Сутрин ставам по тъмно разбираш ли. Вечер пак по тъмно се прибирам. Шибаният завод - целия в сиво. А на мен пич, ми е черно пред очите.
Открадвам си пет минути - да дръпна една цигара. И то всмуквам като Мара компресора – трябва да се връщам на бачкане, сгряваш нали? Тъкмо запалих и дръпнах и чувам някакъв щурец да чурулика. Май щурците не чуруликат?...Бали го, не съм бил щурец. Цвърчи там нещо, неговата мама. Уф,взел съм много да псувам - те затова ме зарязват май жените. Всъщност.....едва ли за това. Майната му – за щуреца иде реч, не за мен!
И ми кипна бе! Ама здраво ми кипна говното! Взех да ровя из цялата стая. Само да го пипнех, само да го докопам...Ама се беше покрил гадът. Покрил се и цвърчи!
Погледнах си часовника. Беше осем. Вечерта естествено! Време беше да си тръгвам. Размина му се на цвърчащото копеле.
Навън беше студено - вятър, сняг, киша, пълнеща обувките. Пуснах sms – „Студено и тъпо е без теб”. И тя отговори - „Ще заспя с мисълта за ...