Елмир
– Арлена, не искам да умирам!
– Не ставай глупав, Елмир! Разбира се, че няма да умреш! Смъртта е твърде леко наказание за мръсник като теб.
Никога не съм вярвал, че ще се стигне дотук. Че аз - водачът и най-даровитият от омегите ще скимтя като изритано пале докато кръвта ми бавно изтича. Че ще плача от безсилие и ще моля за спасението си. Беше ме овладял вледеняващ ужас, имах чувството, че потъвам в гъста и лепкава тъмнина, че се задушавам от собствения си дъх, че в мен избухва експлозия от болка. Наоколо светът се въртеше със зашеметяваща скорост сякаш забравил напълно за мен. За единственият човек, който можеше да предотврати задействалия се вече негов край. А аз все още съществувах. Беше ми страшно обидно, че съм така позорно пренебрегнат и все пак бях напълно безсилен да се противопоставя на приближаващата гибел.
Макар че съвсем скоро щях да бъда във вещите ръце на най-добрите лекари в страната аз се страхувах. Смелостта никога не е била качество, с което мога да се похваля, ...