1.
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студеният и жесток звук на дъжд.
И тогава нов звук раздра еднообразието на изливащите се водни струи. Западните порти се открехнаха с протяжен тътен и черният конник мина през тях.
Той хвърли в движение тежка сребърна монета и Утис - началникът на стражата, я улови, а после дълго стоя загледан в отдалечаващия се странник. Та тази монета надвишаваше шест пъти входното мито! Утис се усмихна леко. Е, веднъж и той да покисне по кръчмите повече от обикновено.
2.
Лицето на конника беше като издялано от камък - сурово, с вледеняващи синьо-сиви очи. Лице на човек, закален в битки.
Еднодневна брада покриваше бузите му, широката шапка предпазваше косата му от пороя. Странникът носеше черни панталони, черн ...