1.
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студеният и жесток звук на дъжд.
И тогава нов звук раздра еднообразието на изливащите се водни струи. Западните порти се открехнаха с протяжен тътен и черният конник мина през тях.
Той хвърли в движение тежка сребърна монета и Утис - началникът на стражата, я улови, а после дълго стоя загледан в отдалечаващия се странник. Та тази монета надвишаваше шест пъти входното мито! Утис се усмихна леко. Е, веднъж и той да покисне по кръчмите повече от обикновено.

2.
Лицето на конника беше като издялано от камък - сурово, с вледеняващи синьо-сиви очи. Лице на човек, закален в битки.
Еднодневна брада покриваше бузите му, широката шапка предпазваше косата му от пороя. Странникът носеше черни панталони, черна риза и дълъг до глезените кожен шлифер, който падаше върху задницата на коня и частично я покриваше. Ботушите му също бяха черни - сребристи бяха само драконите от двете им страни.
На ръцете си конникът носеше черни кожени ръкавици - от кокалчетата стърчаха блестящи стоманени шипове. Конят, кйто яздеше, бе изумителен. Беше черен като дрехите на господаря си, гривата му беше дълга и гъста, козината - чиста и гладка, лъскава под дъжда. Могъщите му мускули танцуваха под кожата с всяка негова стъпка, големите черни очи оглеждаха пътя отпред спокойно, преценяващо.
Господар и кон продължиха по улицата и скоро се стопиха в мъглата.

3.
Наричаха го Сидиъс. Наричаха го също Гарвана. Преди може и да бе имал друго име, ала вече не го помнеше.
Беше прекарал години в скитане... тридесет и седем години - или бяха тридесет и девет? Не можеше да си спомни, също както не помнеше и собствената си възраст.
Косата му бе с цвят на катран, лицето му беше лице на тридесет годишен мъж... ала той беше стар.
Толкова стар...

4.
Отвътре Ендор беше град като всеки друг в тази част на Исперос. Калдъръмът по улиците бе мокър и хлъзгав, копитата на коня чаткаха звучно.
Покривите на каменните постройки (защото повечето къщи, магазини и двата храма бяха именно каменни - не дървени, защото по тези места дърветата бяха негодни за употреба; не и бетонни, защото тук бетонът беше рядкост) изглеждаха схлупени и омърлушени в притъмняващия въздух. Небето беше надвиснало над Ендор, канеше се да го захлупи.

Всеки друг ден улицата все още би гъмжала от народ - младежи щяха да ухажват девойки, старци щяха да седят пред къщите си и да разказват самохвалните си истории... Но не и днес. Не и сега.
Градът бе опустял заради пороя и тишина беше легнала над уличките му. Само прозорците на къщите светеха, а чаткането на конските копита отекваше наоколо.
Град от сенки.

5.
Сидиъс усещаше погледите - те идваха от всеки прозорец, от всяка едва открехната врата. Наблюдаваше ги с периферното си зрение - мъже и жени, момичета и момчета. Долепили лица до прозорците, притискайки се в замъглените от дъжда стъкла, опитвайки се да разберат що за човек е посетил града им. По-суеверните стискаха талисманите си и редяха молитви, сякаш виждаха самия Сенкотрон**. Сидиъс не ги обвиняваше. В известен смисъл имаха право да се страхуват. Защото той наистина беше опасен.
Не за тях, разбира се. Не и сега.
Ала те нямаше как да го знаят.

***
Стара жена, фанатично отдала се на вярата, едва не припадна, щом го видя да се задава по улицата. Тя изтича в съседната стая, застана пред статуята на някакъв местен бог и започна да реди тиха молитва;

***
Малко дете понечи да излезе навън, за да види по-добре непознатия, но майка му го хвана, издърпа му ушите и здравата го нахока;

***
Умопомрачително красива девойка гледаше през прозореца и докато Сидиъс минаваше по уличката, тя усети как през тялото й преминава могъща тръпка, зърната на гърдите и се втвърдяват, а вътрешната страна на бедрата й започва да лепне от влага;

***
Изкуфял старец, едва държащ очите си отворени - следствие от петте часа в кръчмата, зърна Сидиъс и го помисли за алкохолно видение. После цяла нощ не откъсна поглед от прозореца - чакаше да го зърне отново.
Ала Сидиъс никога повече не се завърна в този град и за хората в околността той се превърна в легенда, която старците понякога разказваха през топлите пролетни вечери, докато в небето пърхаха пчели и бръмбари, а далече на запад надигаше грозната си глава Войната на Кинжала и първите й пожари обагряха хоризонта.

________________



-------------------------
*Девилийски порой - изключително силна буря, предизвикала големи разрушения в Ендор и околностите му. Кръстена е на месеца, през който е връхлетяла - Девилий (отговаря на нашия август) (бел.авт.)

**Сенкотрон (или Касимбант) - въплъщение на смъртта в някои религии, разпространени в Западен и Северен Исперос. Описван е като безплътна, закачулена фигура, носеща огърлица от кости. Касимбант всъщност е и име на изоставена крепост в полите на Марас Агат (Планината на Дъжда) и означава "Затворът с костите" или "Костницата" (от бант - кости и "Касим" - затвор, крепост). Вярва се, че крепостта е построена от самия Сенкотрон. (бел.авт.)