Силно съм впечатлен от още неиздадения роман "Томление" на Владислав Тиков. Изключително удачно подбрано заглавие, напълно съответстващо на авторовия замисъл. Главният герой - Младен Красимиров, разказва своя странен житейски пъзел. Той е орисан да пише и по драматизъм образът му е сравним с този на Джек Лондоновия герой Мартин Идън. Темата на романа е изкуплението на греха чрез най-ценното и святото на този свят - любовта. Първоначално Младен е сякаш под своеобразно ариманическо влияние. Той е бездушен към жените и оставя /по собствените си признания/ не една от тях с разбито сърце и житейска съдба. Но натрупването на греха има своя пределна точка, след което започва заплащането. Или, както казва Иисус: Плаща се до последния кодрант. И се плаща по парадоксален начин. Когато главният герой решава да прояви искреност и да сложи край на поредната си връзка, той бива прокълнат и попада под съдбовността на тази клетва. От този момент нататък заживява с предчувствието за предопределеност и ...