Силуети
В последно време се случва следобед да затварям очи и да виждам сумрачни очертания на къщи, сгушени една в друга. Къщи - силуети, заедно с техните покриви - силуети, с комини - силуети, на фона на небето; малко по-светло от тях, почти сляло се с тях...
Оголени от зимата дървета - силуети, черни дървета протегнали черните си пръсти към тъмно - лилавото, почти черно небе. До дървото къща, а навярно има студен вятър.
Картини...
Картините с къщи - силуети, дървета - силуети, и небе, изскачат пред мен затворя ли очи, карат ме да потъвам в атмосферата. Мога да ги дорисувам, да променям контраста, да добавям сгради, струва ми се че мога да рисувам с въображението си - представям си дърво и небе и вече са там, искам да го преместя малко и хоп - то се мести и пак застива... Струва ми се че мога да ги нарисувам, само да отворя очи и да хвана молива.
Не мога... Моливът и хартията не ги владея, отворя ли очи и всичко изчезва.
Не мога да рисувам със затворени очи. Силуети на къщи.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Умееш да рисуваш насън, да чуваш наум, да мислиш отвъд. Радвам се, че не си се изгубил и все още пишеш наяве. Топли поздрави от София!
-
Не държа но поне на моя лаптоп, който е старичък и вече не свети толкова силно като някога, аз лично го четях добре, а за по-добър монитор съм сигурен че няма да е никакъв проблем да се чете. Просто подчертаваше атмосферата, контраста беше като този за който разказвам в произведението и ми се искаше да се чете бавно и не особено лесно, но може би си права. Благодаря ти че го публикува толкова бързо, отдавна не ми се беше случвало толкова бързо да ми излиза на бял свят произведение : ) Ех, как ми липсваше да пиша проза...
-
Държиш ли да го направя както си беше? Възможността да се прочете текстът клонеше към нулата.
-
Очертанието на текста трябваше да е черно... Повече подчертаваше атмосферата.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
