Преди изгрев, слънцето търкаше очи зад облаците. Хълмовете, по дъното на котловината, се диплеха като шалвари. По тях шаренееха като кръпки, нивите с тютюн и лозови насаждения. Престилките на берачките се олюляха от тежестта на тютюневите листа. По черен път, ограден от смолисти борове, пъплеха низи от хора към шосето, където ги чакаше камион. Там изръсваха товара и политаха като лястовички към спящите помашки стрехи. Една от жените се препъна в буца и падна. Кърпата ù се свлече и заслепи очите ù. Тютюнът се разпиля, а носеше седмото си дете. Бе „аар аяклъ” или трудноподвижна. Множеството я заобикаляше като отричана, а бе погребала пет от носените. Жените вярваха, че Анифе Гебе (т.е Анифе с корема), бе убила насилствено децата си, заради страха от бедността, тъй като разбираше от билки и баене. А според религията им, който посягаше на човек, все едно убиваше цяло човечество.
Наричаха ги „синджирли мелеклер”. Оковани ангели, които не идваха на бял свят, а случеше ли се да се родят, зажи ...