Пролог

Преди години, когато магията владееше света, когато злото бе най-силно, оцеляваха само най-подготвените. Нямаше милост, нито любов. Всичко тънеше в мрак и разруха. Всеки се криеше, страхуваше се да излезе. Имаше групи, които убиваха без милост. Но се намериха шестима мъже, решени да променят света и правилата в него...

Бягството на Борис

          Петимата мъже бяха в лагера. Той се намираше горе високо в планината. Бяха се събрали, разтревожени, че единият от тях липсва. Липсваше Борис – магьосникът, този, който се стремеше да ги управлява и все нещо бе недоволен.

          - Къде е Борис? - каза Иван - кестенявият мъж със зелените очи и вечно търсещ за какво да се усмихне.

          - Не е ли тук? - попита Крум - почти двуметровият младеж, със светлите коси и сините очи.

          - Не е, нито пък конят му.

          - Какво става? – Емо се включи набързо в разговора. Емо с рошавата коса и вечната усмивка.

          - Избягал е. Какво ли крои? - зачуди се Иван.

          - Може би защото се стреми към власт или се е влюбил в някоя жена. - предположи Ники. Ники - със зеленокафявите очи и насмешката в очите.

          - Какво ще правим, ще се опитаме ли да го проследим? - Илия както винаги бе делови. Той бе най-младият от групата, с кафяви очи и почти черна коса.

          - От другия край на планината има крепост, вероятно е той да се е насочил натам. - предположи Ники.

          - Опасно е да влизаме в градовете, защото ни търсят. - уточни Крум. - Не че някъде е безопасно в днешно време. При тия управници и магьосници.

          - Ще трябва да го проследим, защото може много да ни напакости. А и все още се надявам да го вразумим и да се върне при нас. - Ники по изключение се бе замислил много. Даже усмивката бе се скрила някъде.

          - Потегляме! Хайде по конете! - Илия дори не се зачуди, а и мощният му глас бе изключително подходящ за подканата.

          Оседлаха конете набързо, приготвиха си храна и вода и препуснаха бясно, гонейки се сякаш с вятъра. Често другите ги наричаха синовете на вятъра. Заради скоростта им на придвижване и смелостта им да се борят със злото. Те го правеха, дори когато ги бе страх.