Синята пейка гледа към планината, облегнала гръб на нашата крепост. В очите ти има същото синьо, на което се облягам аз. Взирам се във всяка извивка на билото, във всяка гънка на небето и всеки път откривам нещо ново. На преден план е планината, в която са изсипани бели къщички. След нея се изправя зеленият връх, с голяма, стъпаловидна поляна и овощни дървета. На заден план е синият пръстен на високите планини, прегърнали от всички страни нашия свят. Над него се извисява самотен, скалист връх. Алпите са метнали опашка, която образува кръг. Точно там, в средата, е нашата крепост. Тук с теб намерихме покой, не изолирани от света, а потънали в него, свързани завинаги с всеки плод от нашата градина, с всеки лъч, който топли коленете ни, когато седим на синята пейка. През всяка част от деня планините изглеждат различно. Сутрин са меки, топли и приветливи. Събрали лъчите на слънцето, отразяват всички нюанси на зеленото, весела резеда, слънчево зелено, наситено масло, гордо борче. Планините т ...