2
Беше 6:30 сутринта. Будилникът извъня и Александър стана. Отиде в банята, изми се, нахлузи дрехите и влезе в кухнята да закусва. Докато усети, вече беше станало време за училище. По програма имаха математика, тъй че заизкачва третия етаж. Огледа се, първо наляво, после надясно. Видя два коридора – един малък и един голям. Избра малкия, който водеше надясно. Последната врата беше тази, която му трябваше. Нямаше как да я пропусне, защото до горния десен ъгъл гордо се мъдреше табела: „Математика, г-жа Анелия Соколова”. Отвори и всички погледи се стовариха върху него.
Добро утро! – измърмори той – Извинете за закъснението!
Добро утро! Име?
Александър.
А, Александър, вие трябва да сте новия ученик.
Да.
Ще ви помоля да не закъснявате повече. Можете да заемете мястото си.
Алекс не отвърна и просто се запъти към чина на Иван:
Свободно ли е?
Да, разбира се – отвърна момчето и се ухили широко.
Александър седна и извади тетрадка. ...