5
Вече беше средата на ноември. Цял ден белият пухкав сняг отрупваше всичко навън. Часовете свършиха и Алекс излезе от училището. Както можеше да се очаква, улиците бяха тъмни, а тротоарите – непочистени. Момчето въздъхна и се запъти към техния блок. Нямаше хубави обувки и краката му скоро се намокриха. Но нищо друго не му оставаше, освен да крачи с мрачна решителност и да си мечтае за топлата печка вкъщи. Зави зад ъгъла и едва не се блъсна в някакъв човек. Стоеше на средата на тротоара и заради паркираните коли, всъщност нямаше как да се разминат.
Виж ти, виж ти, каква среща – зарадва се онзи. – Не е ли малко късно за разходки?...
И се люлееше насам-натам като пиян или надрусан.
Алекс се загледа през мрака и снежинките, които хвърчаха насам-натам. Не беше мъж, а момче на неговите години, но здраво и силно. Якето му беше разкопчано, въпреки студа, а ризата – и тя разкопчана наполовина. Под нея се виждаха мускулестите му гърди.
Не знаех, че са пуснали маймуните от зоологическата градина ...